КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
В сила от 13.07.1991 г.
Обн. ДВ. бр.56 от 13 Юли 1991г., изм. ДВ. бр.85 от 26 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.18 от 25 Февруари 2005г., изм. ДВ. бр.27 от 31 Март 2006г., изм. ДВ. бр.78 от 26 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.12 от 6 Февруари 2007г.
Преамбюл
Ние, народните представители от Седмото Велико народно събрание, в стремежа си да изразим волята на българския народ,
като обявяваме верността си към общочовешките ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост;
като издигаме във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност;
като съзнаваме неотменимия си дълг да пазим националното и държавното единство на България,
прогласяваме своята решимост да създадем демократична, правова и социална държава,
за което приемаме тази
КОНСТИТУЦИЯ
Глава първа. ОСНОВНИ НАЧАЛА
Чл. 1. (1) България е република с парламентарно управление. (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено
и чрез органите, предвидени в тази Конституция. (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция
или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.
Чл. 2. (1) Република България е единна държава с местно самоуправление. В нея не се допускат автономни териториални образувания.
(2) Териториалната цялост на Република България е неприкосновена.
Чл. 3. Официалният език в републиката е българският.
Чл. 4. (1) Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната.
(2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.
(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.
Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат. (2) Разпоредбите на Конституцията имат непосредствено действие. (3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от
закона за престъпление към момента на извършването му. (4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и
влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
(5) Всички нормативни актове се публикуват. Те влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок.
Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. (2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата
или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Чл. 7. Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица.
Чл. 8. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.
Чл. 9. (1) (Предишен текст на чл. 9 - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.
(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Дейността на въоръжените сили се урежда със закон.
Чл. 10. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.
Чл. 11. (1) Политическият живот в Република България се основава върху принципа на политическия плурализъм.
(2) Нито една политическа партия или идеология не може да се обявява или утвърждава за държавна.
(3) Партиите съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите. Редът за образуване и прекратяване на политически партии, както и условията за тяхната дейност се уреждат със закон.
(4) Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт.
Чл. 12. (1) Сдруженията на гражданите служат за задоволяване и защита на техните интереси.
(2) Сдруженията на гражданите, включително синдикалните, не могат да си поставят политически цели и да извършват политическа дейност, присъщи само на политическите партии.
Чл. 13. (1) Вероизповеданията са свободни. (2) Религиозните институции са отделени от държавата. (3) Традиционна религия в Република България е източноправославното вероизповедание. (4) Религиозните общности и институции, както и верските убеждения не могат да се
използват за политически цели.
Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото.
Чл. 15. Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната.
Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона.
Чл. 17. (1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона. (2) Собствеността е частна и публична. (3) Частната собственост е неприкосновена. (4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон. (5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да
става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.
Чл. 18. (1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.
(2) Държавата осъществява суверенни права върху континенталния шелф и в изключителната икономическа зона за проучване, разработване, използване, опазване и стопанисване на биологичните, минералните и енергийните ресурси на тези морски пространства.
(3) Държавата осъществява суверенни права върху радиочестотния спектър и позициите на геостационарната орбита, определени за Република България с международни споразумения.
(4) Със закон може да се установява държавен монопол върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества.
(5) Условията и редът, при които държавата предоставя концесии за обектите и разрешения за дейностите по предходните алинеи, се уреждат със закон.
(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.
Чл. 19. (1) Икономиката на Република България се основава на свободната стопанска инициатива.
(2) Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя.
(3) Инвестициите и стопанската дейност на български и чуждестранни граждани и юридически лица се закрилят от закона.
(4) Законът създава условия за коопериране и други форми на сдружаване на гражданите и юридическите лица за постигане на стопански и социален напредък.
Чл. 20. Държавата създава условия за балансирано развитие на отделните райони на страната и подпомага териториалните органи и дейности чрез финансовата, кредитната и инвестиционната политика.
Чл. 21. (1) Земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото.
(2) Обработваемата земя се използва само за земеделски цели. Промяна на нейното предназначение се допуска по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г. и не се прилага към заварените международни договори) (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.
(2) Законът за ратифициране на международен договор по ал. 1 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители.
(3) Режимът на земята се определя със закон.
Чл. 23. Държавата създава условия за свободно развитие на науката, образованието и изкуствата и ги подпомага. Тя се грижи за опазване на националното историческо и културно наследство.
Чл. 24. (1) Външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на международното право.
(2) Основни цели на външната политика на Република България са националната сигурност и независимостта на страната, благоденствието и основните права и свободи на българските граждани, както и съдействието за установяване на справедлив международен ред.
Глава втора. ОСНОВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ
Чл. 25. (1) Български гражданин е всеки, на когото поне единият родител е български гражданин или който е роден на територията на Република България, ако не придобива друго гражданство по произход. Българско гражданство може да се придобие и по натурализация.
(2) Лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред. (3) Български гражданин по рождение не може да бъде лишен от българско гражданство. (4) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Гражданин на Република България не може да бъде
предаден на друга държава или на международен съд за целите на наказателно преследване, освен ако това е предвидено в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България.
(5) Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България.
(6) Условията и редът за придобиване, запазване и загубване на българското гражданство се определят със закон.
Чл. 26. (1) Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция.
(2) Чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.
Чл. 27. (1) Чужденците, които пребивават в страната на законно основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга държава против тяхната воля освен при условията и по реда, определени със закон.
(2) Република България дава убежище на чужденци, преследвани заради техните убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи.
(3) Условията и редът за даване на убежище се уреждат със закон.
Чл. 28. Всеки има право на живот. Посегателството върху човешкия живот се наказва като най-тежко престъпление.
Чл. 29. (1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.
Чл. 30. (1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност. (2) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на друго посегателство
върху личната му неприкосновеност освен при условията и по реда, определени със закон. (3) В изрично посочените от закона неотложни случаи компетентните държавни органи
могат да задържат гражданин, за което незабавно уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 часа от задържането органът на съдебната власт се произнася по неговата законосъобразност.
(4) Всеки има право на адвокатска защита от момента на задържането му или на привличането му като обвиняем.
(5) Всеки има право да се среща насаме с лицето, което го защитава. Тайната на техните съобщения е неприкосновена.
Чл. 31. (1) Всеки обвинен в престъпление следва да бъде предаден на съдебната власт в законно определения срок.
(2) Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен, нито да бъде осъден само въз основа на неговото самопризнание.
(3) Обвиняемият се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда.
(4) Не се допускат ограничения на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието.
(5) На лишените от свобода се създават условия за осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на присъдата.
(6) Наказанието лишаване от свобода се изпълнява единствено в местата, определени със закон.
(7) Не се погасяват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието за престъпления против мира и човечеството.
Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име.
(2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.
Чл. 33. (1) Жилището е неприкосновено. Без съгласието на обитателя му никой не може да влиза или да остава в него освен в случаите, изрично посочени в закона.
(2) Влизане или оставане в жилището без съгласие на неговия обитател или без разрешение на съдебната власт се допуска само за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на крайна необходимост.
Чл. 34. (1) Свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени.
(2) Изключения от това правило се допускат само с разрешение на съдебната власт, когато това се налага за разкриване или предотвратяване на тежки престъпления.
Чл. 35. (1) Всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани.
(2) Всеки български гражданин има право да се завръща в страната.
Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани.
(2) Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.
(3) Случаите, в които се използва само официалният език, се посочват в закона.
Чл. 37. (1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и
невярващи. (2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу
националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.
Чл. 38. Никой не може да бъде преследван или ограничаван в правата си поради своите убеждения, нито да бъде задължаван или принуждаван да дава сведения за свои или чужди убеждения.
Чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.
(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.
Чл. 40. (1) Печатът и другите средства за масова информация са свободни и не подлежат на цензура.
(2) Спирането и конфискацията на печатно издание или на друг носител на информация се допускат само въз основа на акт на съдебната власт, когато се накърняват добрите нрави или се съдържат призиви за насилствена промяна на конституционно установения ред, за извършване на престъпление или за насилие над личността. Ако в срок от 24 часа не последва конфискация, спирането преустановява действието си.
Чл. 41. (1) Всеки има право да търси, получава и разпространява информация. Осъществяването на това право не може да бъде насочено срещу правата и доброто име на другите граждани, както и срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала.
(2) Гражданите имат право на информация от държавен орган или учреждение по въпроси, които представляват за тях законен интерес, ако информацията не е държавна или друга защитена от закона тайна или не засяга чужди права.
Чл. 42. (1) Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.
(2) Организацията и редът за произвеждане на избори и референдуми се определят със закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Изборите за членове на Европейския парламент и участието на граждани на Европейския съюз в избори за местни органи се уреждат със закон.
Чл. 43. (1) Гражданите имат право да се събират мирно и без оръжие на събрания и манифестации.
(2) Редът за организиране и провеждане на събрания и манифестации се определя със закон. (3) За събрания на закрито не се изисква разрешение.
Чл. 44. (1) Гражданите могат свободно да се сдружават. (2) Забраняват се организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета,
териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда, към нарушаване на правата и свободите на гражданите, както и организации, които създават тайни или военизирани структури или се стремят да постигнат целите си чрез насилие.
(3) Законът определя организациите, които подлежат на регистрация, реда за тяхното прекратяване, както и взаимоотношенията им с държавата.
Чл. 45. Гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държавните органи.
Чл. 46. (1) Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак. (2) Съпрузите имат равни права и задължения в брака и семейството. (3) Формата на брака, условията и редът за неговото сключване и прекратяване, личните и
имуществените отношения между съпрузите се уреждат със закон.
Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
(2) Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.
(3) Децата, родени извън брака, имат равни права с родените в брака. (4) Децата, останали без грижата на близките си, се намират под особената закрила на
държавата и обществото. (5) Условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определят
със закон.
Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.
(2) Държавата създава условия за осъществяване на правото на труд на лицата с физически и психически увреждания.
(3) Всеки гражданин свободно избира своята професия и място на работа. (4) Никой не може да бъде заставян да извършва принудителен труд. (5) Работниците и служителите имат право на здравословни и безопасни условия на труд, на
минимално трудово възнаграждение и на заплащане, съответстващо на извършената работа, както и на почивка и отпуск при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 49. (1) Работниците и служителите имат право да се сдружават в синдикални организации и съюзи за защита на своите интереси в областта на труда и социалното осигуряване.
(2) Работодателите имат право да се сдружават за защита на своите стопански интереси.
Чл. 50. Работниците и служителите имат право на стачка за защита на своите колективни икономически и социални интереси. Това право се осъществява при условия и по ред, определени със закон.
Чл. 51. (1) Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане. (2) Лицата, останали временно без работа, се осигуряват социално при условия и по ред,
определени със закон. (3) Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както
и лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото.
Чл. 52. (1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.
(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени със закон.
(3) Държавата закриля здравето на гражданите и насърчава развитието на спорта и туризма. (4) Никой не може да бъде подлаган принудително на лечение и на санитарни мерки освен в
предвидените от закона случаи. (5) Държавата осъществява контрол върху всички здравни заведения, както и върху
производството на лекарствени средства, биопрепарати и медицинска техника и върху търговията с тях.
Чл. 53. (1) Всеки има право на образование. (2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. (3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно.
При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно. (4) Висшите училища се ползват с академична автономия. (5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени
със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания. (6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага
способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.
Чл. 54. (1) Всеки има право да се ползва от националните и общочовешките културни ценности, както и да развива своята култура в съответствие с етническата си принадлежност, което се признава и гарантира от закона.
(2) Свободата на художественото, научното и техническото творчество се признава и гарантира от закона.
(3) Изобретателските, авторските и сродните на тях права се закрилят от закона.
Чл. 55. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Те са длъжни да опазват околната среда.
Чл. 56. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник.
Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими. (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява
права или законни интереси на други. (3) При обявяване на война, на военно или друго извънредно положение със закон може да
бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите с изключение на правата, предвидени в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37.
Чл. 58. (1) Гражданите са длъжни да спазват и изпълняват Конституцията и законите. Те са длъжни да зачитат правата и законните интереси на другите.
(2) Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ да се изпълняват задълженията, установени в Конституцията и законите.
Чл. 59. (1) Защитата на Отечеството е дълг и чест за всеки български гражданин. Измяната и предателството към Отечеството са най-тежки престъпления и се наказват с цялата строгост на закона.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.
Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.
(2) Данъчни облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон.
Чл. 61. Гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавата и обществото в случай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон.
Глава трета. НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Чл. 62. (1) (Предишен текст на чл. 62 - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Народното събрание осъществява законодателната власт и упражнява парламентарен контрол.
(2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Народното събрание има самостоятелен бюджет.
Чл. 63. Народното събрание се състои от 240 народни представители.
Чл. 64. (1) Народното събрание се избира за срок от четири години. (2) В случай на война, военно или друго извънредно положение, настъпили по време или
след изтичане на мандата на Народното събрание, срокът на неговите пълномощия се продължава до отпадането на тези обстоятелства.
(3) Избори за ново Народно събрание се произвеждат най-късно до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното.
Чл. 65. (1) За народен представител може да бъде избиран български гражданин, който няма друго гражданство, навършил е 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода.
(2) Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението й след регистрацията си.
Чл. 66. Законността на изборите може да се оспори пред Конституционния съд по реда, определен със закон.
Чл. 67. (1) Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ. Обвързването със задължителен мандат е недействително.
(2) Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.
Чл. 68. (1) Народните представители не могат да изпълняват друга държавна служба или да извършват дейност, която според закона е несъвместима с положението на народен представител.
(2) Народен представител, избран за министър, прекъсва пълномощията си за времето, през което е министър. В този случай той се замества по определен от закона ред.
Чл. 69. Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуванията си в Народното събрание.
Чл. 70. (1) (Предишен текст на чл. 70, изм. - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване освен за престъпления от общ характер, и то с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание. Разрешение за задържане не се иска при заварено тежко престъпление, но в такъв случай незабавно се известява Народното събрание, а ако то не заседава - председателя на Народното събрание.
(2) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител.
Чл. 71. Народните представители получават възнаграждение, чийто размер се определя от Народното събрание.
Чл. 72. (1) Пълномощията на народния представител се прекратяват предсрочно при: 1. подаване на оставка пред Народното събрание; 2. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за
умишлено престъпление, или когато изпълнението на наказанието лишаване от свобода не е отложено;
3. установяване на неизбираемост или несъвместимост; 4. смърт. (2) В случаите на т. 1 и 2 решението се приема от Народното събрание, а в случаите на т. 3 -
от Конституционния съд.
Чл. 73. Организацията и дейността на Народното събрание се осъществяват въз основа на Конституцията и на правилник, приет от него.
Чл. 74. Народното събрание е постоянно действащ орган. То само определя времето, през което не заседава.
Чл. 75. Новоизбраното Народно събрание се свиква на първо заседание от президента на републиката най-късно един месец след избирането на Народно събрание. Ако в посочения срок президентът не свика Народното събрание, то се свиква от една пета от народните представители.
Чл. 76. (1) Първото заседание на Народното събрание се открива от най-възрастния присъстващ народен представител.
(2) На първото заседание народните представители полагат следната клетва: "Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа. Заклех се."
(3) На същото заседание на Народното събрание се избират председател и заместник-председатели.
Чл. 77. (1) Председателят на Народното събрание: 1. представлява Народното събрание; 2. предлага проект за дневен ред на заседанията; 3. открива, ръководи и закрива заседанията на Народното събрание и осигурява реда при
провеждането им; 4. удостоверява с подписа си съдържанието на приетите от Народното събрание актове; 5. обнародва решенията, декларациите и обръщенията, приети от Народното събрание; 6. организира международните връзки на Народното събрание. (2) Заместник-председателите на Народното събрание подпомагат председателя и
осъществяват възложените им от него дейности.
Чл. 78. Народното събрание се свиква на заседания от председателя на Народното събрание:
1. по негова инициатива; 2. по искане на една пета от народните представители; 3. по искане на президента; 4. по искане на Министерския съвет.
Чл. 79. (1) Народното събрание избира от своя състав постоянни и временни комисии. (2) Постоянните комисии подпомагат дейността на Народното събрание и упражняват от
негово име парламентарен контрол. (3) Временни комисии се избират за проучвания и анкети.
Чл. 80. Длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени, са длъжни да се явяват пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи.
Чл. 81. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.
(2) Народното събрание приема законите и другите актове с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство.
(3) Гласуването е лично и явно, освен когато Конституцията предвижда или Народното събрание реши то да бъде тайно.
Чл. 82. Заседанията на Народното събрание са открити. По изключение Народното
събрание може да реши отделни заседания да бъдат закрити.
Чл. 83. (1) Членовете на Министерския съвет могат да участват в заседанията на Народното събрание и на парламентарните комисии. По тяхно искане те се изслушват с предимство.
(2) Народното събрание и парламентарните комисии могат да задължават министрите да се явяват на техни заседания и да отговарят на поставени въпроси.
Чл. 84. Народното събрание: 1. приема, изменя, допълва и отменя законите; 2. приема държавния бюджет и отчета за изпълнението му; 3. (изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) установява данъците и определя размера на държавните
данъци; 4. насрочва избори за президент на републиката; 5. приема решение за произвеждане на национален референдум; 6. избира и освобождава министър-председателя и по негово предложение - Министерския
съвет; извършва промени в правителството по предложение на министър-председателя; 7. създава, преобразува и закрива министерства по предложение на
министър-председателя; 8. избира и освобождава ръководителите на Българската народна банка и на други
институции, определени със закон; 9. дава съгласие за сключване на договори за държавни заеми; 10. решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир; 11. разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната,
както и пребиваването на чужди войски на територията на страната или преминаването им през нея; 12. обявява военно или друго извънредно положение върху цялата територия на страната
или върху част от нея по предложение на президента или на Министерския съвет; 13. дава амнистия; 14. учредява ордени и медали; 15. определя официалните празници; 16. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема годишните
доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор, внесени от Висшия съдебен съвет, за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи;
17. (нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.
Чл. 85. (1) Народното събрание ратифицира и денонсира със закон международните договори, които:
1. имат политически или военен характер; 2. се отнасят до участието на Република България в международни организации; 3. предвиждат коригиране на границата на Република България; 4. съдържат финансови задължения за държавата; 5. предвиждат участие на държавата в арбитражно или съдебно уреждане на международни
спорове; 6. се отнасят до основните права на човека; 7. се отнасят до действието на закона или изискват мерки от законодателен характер за
тяхното изпълнение; 8. изрично предвиждат ратификация; 9. (нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) предоставят на Европейския съюз правомощия,
произтичащи от тази Конституция. (2) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Законът за ратифициране на международен договор по ал.
1, т. 9 се приема с мнозинство две трети от всички народни представители. (3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Ратифицираните от Народното събрание
договори могат да бъдат изменяни или денонсирани само по реда, посочен в самите договори, или в
съответствие с общопризнатите норми на международното право. (4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Сключването на международни договори, които
изискват изменения в Конституцията, трябва да бъде предшествано от приемането на тези изменения.
Чл. 86. (1) Народното събрание приема закони, решения, декларации и обръщения. (2) Законите и решенията на Народното събрание са задължителни за всички държавни
органи, организациите и гражданите.
Чл. 87. (1) Право на законодателна инициатива имат всеки народен представител и Министерският съвет.
(2) Законопроектът за държавния бюджет се изготвя и внася от Министерския съвет.
Чл. 88. (1) Законите се обсъждат и приемат с две гласувания, които се извършват на отделни заседания. По изключение Народното събрание може да реши двете гласувания да се извършат в едно заседание.
(2) Другите актове на Народното събрание се приемат с едно гласуване. (3) Приетите актове се обнародват в "Държавен вестник" не по-късно от 15 дни след
приемането им.
Чл. 89. (1) Една пета от народните представители може да предложи на Народното събрание да гласува недоверие на Министерския съвет. Предложението е прието, когато за него са гласували повече от половината от всички народни представители.
(2) Когато Народното събрание гласува недоверие на министър-председателя или на Министерския съвет, министър-председателят подава оставката на правителството.
(3) Когато Народното събрание отхвърли предложението за гласуване на недоверие на Министерския съвет, ново предложение за недоверие на същото основание не може да бъде направено в следващите шест месеца.
Чл. 90. (1) Народните представители имат право на въпроси и на питания до Министерския съвет или до отделни министри, които са длъжни да отговарят.
(2) По предложение на една пета от народните представители по питането стават разисквания и се приема решение.
Чл. 91. (1) Народното събрание избира Сметна палата, която осъществява контрол за изпълнението на бюджета.
(2) Организацията, правомощията и редът за дейност на Сметната палата се уреждат със закон.
Чл. 91а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) (1) Народното събрание избира омбудсман, който се застъпва за правата и свободите на гражданите.
(2) Правомощията и дейността на омбудсмана се уреждат със закон.
Глава четвърта. ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКАТА
Чл. 92. (1) Президентът е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява Република България в международните отношения.
(2) Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент.
Чл. 93. (1) Президентът се избира пряко от избирателите за срок от пет години по ред, определен със закон.
(2) За президент може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който отговаря на условията за избиране на народен представител и е живял последните пет
години в страната. (3) Избран е кандидатът, получил повече от половината действителни гласове, ако в
гласуването са участвали повече от половината избиратели. (4) Ако никой от кандидатите не е избран, в седемдневен срок се произвежда нов избор, в
който участват двамата кандидати, получили най-много гласове. Избран е кандидатът, получил повече гласове.
(5) Изборът за нов президент се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичане на срока на пълномощията на действащия президент.
(6) Споровете относно законността на избора за президент се решават от Конституционния съд в едномесечен срок след изборите.
Чл. 94. Вицепрезидентът се избира едновременно и в една листа с президента при условията и по реда за избиране на президент.
Чл. 95. (1) Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат.
(2) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат народни представители, да изпълняват други държавни, обществени и стопански дейности и да участват в ръководството на политически партии.
Чл. 96. Президентът и вицепрезидентът полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2.
Чл. 97. (1) Пълномощията на президента и на вицепрезидента се прекратяват предсрочно при:
1. подаване на оставка пред Конституционния съд; 2. трайна невъзможност да изпълняват правомощията си поради тежко заболяване; 3. при условията на чл. 103; 4. смърт. (2) В случаите на т. 1 и 2 пълномощията на президента и вицепрезидента се прекратяват с
установяване от Конституционния съд на посочените в тях обстоятелства. (3) В случаите на ал. 1 вицепрезидентът встъпва в длъжността президент до края на
мандата. (4) При невъзможност вицепрезидентът да встъпи в длъжност правомощията на президента
се изпълняват от председателя на Народното събрание до избирането на президент и вицепрезидент. В този случай в двумесечен срок се произвеждат избори за президент и вицепрезидент.
Чл. 98. Президентът на републиката: 1. насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя
датата за произвеждане на национален референдум, когато за това има решение на Народното събрание;
2. отправя обръщения към народа и Народното събрание; 3. сключва международни договори в случаите, определени със закон; 4. обнародва законите; 5. утвърждава промени на границите и центровете на административно-териториалните
единици по предложение на Министерския съвет; 6. назначава и освобождава от длъжност ръководителите на дипломатическите
представителства и постоянните представители на Република България при международни организации по предложение на Министерския съвет и приема акредитивните и отзователните писма на чуждестранните дипломатически представители в страната;
7. назначава и освобождава от длъжност и други държавни служители, определени със закон;
8. награждава с ордени и медали;
9. дава и възстановява българско гражданство и освобождава и лишава от него; 10. предоставя убежище; 11. упражнява право на помилване; 12. опрощава несъбираеми държавни вземания; 13. наименува обекти с национално значение и населени места; 14. информира Народното събрание по основни въпроси в кръга на своите правомощия.
Чл. 99. (1) Президентът след консултации с парламентарните групи възлага на кандидат за министър-председател, посочен от най-голямата по численост парламентарна група, да състави правителство.
(2) Когато в 7-дневен срок кандидатът за министър-председател не успее да предложи състав на Министерския съвет, президентът възлага това на посочен от втората по численост парламентарна група кандидат за министър-председател.
(3) Ако и в този случай не бъде предложен състав на Министерския съвет, президентът в срока по предходната алинея възлага на някоя следваща парламентарна група да посочи кандидат за министър-председател.
(4) Когато проучвателният мандат е приключил успешно, президентът предлага на Народното събрание да избере кандидата за министър-председател.
(5) Ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът назначава служебно правителство, разпуска Народното събрание и насрочва нови избори в срока по чл. 64, ал. 3. Актът, с който президентът разпуска Народното събрание, определя и датата на изборите за ново Народно събрание.
(6) Редът за съставяне на правителство по предходните алинеи се прилага и в случаите на чл. 111, ал. 1.
(7) В случаите на ал. 5 и 6 президентът не може да разпуска Народното събрание през последните три месеца от своя мандат. Ако в този срок парламентът не може да състави правителство, президентът назначава служебно правителство.
Чл. 100. (1) Президентът е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили на Република България.
(2) Президентът назначава и освобождава висшия команден състав на Въоръжените сили и удостоява с висши военни звания по предложение на Министерския съвет.
(3) Президентът възглавява Консултативния съвет за национална сигурност, чийто статут се определя със закон.
(4) Президентът обявява обща или частична мобилизация по предложение на Министерския съвет в съответствие със закона.
(5) Президентът обявява положение на война при въоръжено нападение срещу страната или при необходимост от неотложно изпълнение на международни задължения, военно или друго извънредно положение, когато Народното събрание не заседава. В тези случаи то се свиква незабавно, за да се произнесе по решението.
Чл. 101. (1) В срока по чл. 88, ал. 3 президентът може мотивирано да върне закона в Народното събрание за ново обсъждане, което не може да му бъде отказано.
(2) Народното събрание приема повторно закона с мнозинство повече от половината от всички народни представители.
(3) Повторно приетият от Народното събрание закон се обнародва от президента в 7-дневен срок от получаването му.
Чл. 102. (1) В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания.
(2) Указите се приподписват от министър-председателя или от съответния министър. (3) Не подлежат на приподписване указите, с които президентът: 1. назначава служебно правителство; 2. възлага проучвателен мандат за образуване на правителство;
3. разпуска Народното събрание; 4. връща закон, гласуван от Народното събрание, за повторно обсъждане; 5. определя организацията и реда на дейност на службите към Президентството и назначава
персонала; 6. насрочва избори и референдум; 7. обнародва законите.
Чл. 103. (1) Президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на Конституцията.
(2) Обвинението се повдига по предложение най-малко на една четвърт от народните представители и се поддържа от Народното събрание, ако повече от две трети от народните представители са гласували за това.
(3) Конституционният съд разглежда обвинението срещу президента или вицепрезидента в едномесечен срок от внасянето на обвинението. Ако бъде установено, че президентът или вицепрезидентът са извършили държавна измяна или са нарушили Конституцията, пълномощията им се прекратяват.
(4) Президентът и вицепрезидентът не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбудено наказателно преследване.
Чл. 104. Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11.
Глава пета. МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ
Чл. 105. (1) Министерският съвет ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите.
(2) Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.
(3) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Министерският съвет информира Народното събрание по въпроси, отнасящи се до задълженията, произтичащи за Република България от нейното членство в Европейския съюз.
(4) (Нова - ДВ, бр. 18 от 2005 г.) Когато участва в разработването и приемането на актове на Европейския съюз, Министерският съвет информира предварително Народното събрание и дава отчет за своите действия.
Чл. 106. Министерският съвет ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, утвърждава и денонсира международни договори в случаите, предвидени в закона.
Чл. 107. Министерският съвет отменя незаконосъобразните или неправилните актове на министрите.
Чл. 108. (1) Министерският съвет се състои от министър-председател, заместник министър-председатели и министри.
(2) Министър-председателят ръководи и координира общата политика на правителството и носи отговорност за нея. Той назначава и освобождава от длъжност заместник-министрите.
(3) Министрите ръководят отделни министерства, освен ако Народното събрание реши друго. Те носят отговорност за своите действия.
Чл. 109. Членовете на Министерския съвет полагат пред Народното събрание клетвата по чл. 76, ал. 2.
Чл. 110. Членове на Министерския съвет могат да бъдат само български граждани, които отговарят на условията за избиране на народни представители.
Чл. 111. (1) Правомощията на Министерския съвет се прекратяват: 1. с гласуване на недоверие на Министерския съвет или на министър-председателя; 2. с приемане на оставката на Министерския съвет или на министър-председателя; 3. при смърт на министър-председателя. (2) Министерският съвет подава оставка пред новоизбраното Народно събрание. (3) В случаите по предходните алинеи Министерският съвет изпълнява функциите си до
избирането на нов Министерски съвет.
Чл. 112. (1) Министерският съвет може да поиска Народното събрание да му гласува доверие по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Решението се приема с мнозинство повече от половината от присъстващите народни представители.
(2) Когато Министерският съвет не получи исканото доверие, министър-председателят подава оставката на правителството.
Чл. 113. (1) Членовете наМинистерския съвет не могат да заемат длъжности и да извършват дейности, които са несъвместими с положението на народен представител.
(2) Народното събрание може да определя и други длъжности и дейности, които членовете на Министерския съвет не могат да заемат или извършват.
Чл. 114. Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби.
Чл. 115. Министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди.
Чл. 116. (1) Държавните служители са изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на своята служба те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални.
(2) Условията, при които държавните служители се назначават и освобождават от длъжност и могат да членуват в политически партии и синдикални организации, както и да упражняват правото си на стачка, се определят със закон.
Глава шеста. СЪДЕБНА ВЛАСТ
Чл. 117. (1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата.
(2) Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
(3) Съдебната власт има самостоятелен бюджет.
Чл. 118. Правосъдието се осъществява в името на народа.
Чл. 119. (1) Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища.
(2) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища. (3) Извънредни съдилища не се допускат.
Чл. 120. (1) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.
(2) Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове,
които ги засягат, освен изрично посочените със закон.
Чл. 121. (1) Съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на страните в съдебния процес.
(2) Производството по делата осигурява установяването на истината. (3) Разглеждането на делата във всички съдилища е публично, освен когато законът
предвижда друго. (4) Актовете на правораздаването се мотивират.
Чл. 122. (1) Гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса.
(2) Редът за упражняване правото на защита се определя със закон.
Чл. 123. В определени от закона случаи в правораздаването участват и съдебни заседатели.
Чл. 124. Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища.
Чл. 125. (1) Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.
(2) Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона.
Чл. 126. (1) Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата. (2) Главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху
дейността на всички прокурори.
Чл. 127. Прокуратурата следи за спазване на законността, като: 1. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) ръководи разследването и упражнява надзор за
законосъобразното му провеждане; 2. (нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) може да извършва разследване; 3. (предишна т. 1 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) привлича към отговорност лицата, които са
извършили престъпления, и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер; 4. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) упражнява надзор при изпълнение на наказателните
и други принудителни мерки; 5. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) предприема действия за отмяна на
незаконосъобразни актове; 6. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) в предвидените със закон случаи участва в
граждански и административни дела.
Чл. 128. (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Следствените органи са в системата на съдебната власт. Те осъществяват разследване по наказателни дела в случаите, предвидени в закон.
Чл. 129. (1) Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съдебен съвет.
(2) Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се назначават и освобождават от президента на републиката по предложение на Висшия съдебен съвет за срок от седем години без право на повторно избиране. Президентът не може да откаже назначаването или освобождаването при повторно направено предложение.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г.) С навършване на петгодишен стаж като съдия, прокурор или следовател и след атестиране, с решение на Висшия съдебен съвет, съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми. Те, включително лицата по ал. 2, се освобождават от длъжност само при:
1. навършване на 65-годишна възраст; 2. подаване на оставка; 3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за
умишлено престъпление; 4. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една
година; 5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и
действия, които накърняват престижа на съдебната власт. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г., обявена за противоконституционна с Решение № 7 от 2006
г. на КС - ДВ, бр. 78 от 2006 г.) В случаите по ал. 3, т. 5 председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор се освобождават от президента на републиката по предложение и на една четвърт от народните представители, прието с мнозинство две трети от народните представители. Президентът не може да откаже освобождаването при повторно направено предложение.
(5) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2003 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Придобитата несменяемост се възстановява при следващо заемане на длъжността съдия, прокурор или следовател в случаите на освобождаване по ал. 3, т. 2 и 4.
(6) (Нова - ДВ, бр. 85 от 2003 г., в сила от 01.01.2004 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на тези по ал. 2, се назначават на ръководната длъжност за срок от пет години с право на повторно назначаване.
Чл. 130. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове. Председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и Главният прокурор са по право негови членове.
(2) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесетгодишен юридически стаж.
(3) Единадесет от членовете на Висшия съдебен съвет се избират от Народното събрание и единадесет - от органите на съдебната власт.
(4) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани веднага след изтичане на този срок.
(5) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието. Той не участва в гласуването.
(6) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Висшият съдебен съвет: 1. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и
следователите; 2. налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на
съдиите, прокурорите и следователите; 3. организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; 4. приема проекта на бюджет на съдебната власт; 5. определя обхвата и структурата на годишните доклади по чл. 84, т. 16. (7) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Висшият съдебен съвет изслушва и приема годишните
доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи и ги внася в Народното събрание.
(8) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Мандатът на изборен член на Висшия съдебен съвет се прекратява при:
1. подаване на оставка; 2. влязъл в сила съдебен акт за извършено престъпление; 3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една
година; 4. дисциплинарно освобождаване от длъжност или лишаване от право да упражнява
юридическа професия или дейност. (9) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия
съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.
Чл. 130а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Министърът на правосъдието: 1. предлага проект на бюджет на съдебната власт и го внася за обсъждане във Висшия
съдебен съвет; 2. управлява имуществото на съдебната власт; 3. може да прави предложения за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и
освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи; 4. участва в организирането на квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите; 5. (отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)
Чл. 131. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Решенията на Висшия съдебен съвет за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, както и предложенията, които той прави по чл. 129, ал. 2, се приемат с тайно гласуване.
Чл. 132. (Изм. - ДВ, бр. 85 от 2003 г.) (1) При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) (3) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) (4) (Отм. - ДВ, бр. 12 от 2007 г.)
Чл. 132а. (Нов - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) (1) Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори.
(2) Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години.
(3) Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години по реда на ал. 2.
(4) Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат избирани повторно, но не за два последователни мандата.
(5) Бюджетът на Инспектората се приема от Народното събрание в рамките на бюджета на съдебната власт.
(6) Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона.
(7) Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи.
(8) Инспекторатът представя годишен доклад за дейността си на Висшия съдебен съвет. (9) Инспекторатът отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи,
включително и до компетентните органи на съдебната власт. Инспекторатът предоставя публично информация за дейността си.
(10) Условията и редът за избиране и освобождаване на главния инспектор и на инспекторите, както и организацията и дейността на Инспектората се уреждат със закон.
Чл. 133. Организацията и дейността на Висшия съдебен съвет, на съдилищата, на прокурорските и на следствените органи, статутът на съдиите, прокурорите и следователите, условията и редът за назначаване и освобождаване от длъжност на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите, както и за осъществяване на тяхната отговорност се уреждат със закон.
Чл. 134. (1) Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се. Тя подпомага
гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси. (2) Организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон.
Глава седма. МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ ИМЕСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ
Чл. 135. (1) Територията на Република България се дели на общини и области. Териториалното деление и правомощията на столичната община и на другите големи градове се определят със закон.
(2) Други административно-териториални единици и органи на самоуправление в тях могат да бъдат създавани със закон.
Чл. 136. (1) Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението.
(2) Границите на общините се определят след допитване до населението. (3) Общината е юридическо лице.
Чл. 137. (1) Самоуправляващите се териториални общности могат да се сдружават за решаване на общи въпроси.
(2) Законът създава условия за сдружаване на общините.
Чл. 138. Орган на местното самоуправление в общината е общинският съвет, който се избира от населението на съответната община за срок от четири години по ред, определен със закон.
Чл. 139. (1) Орган на изпълнителната власт в общината е кметът. Той се избира от населението или от общинския съвет за срок от четири години по ред, определен със закон.
(2) В своята дейност кметът се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението.
Чл. 140. Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност.
Чл. 141. (1) Общината има самостоятелен бюджет. (2) Постоянните финансови източници на общината се определят със закон. (3) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Общинският съвет определя размера на местните данъци
при условия, по ред и в границите, установени със закон. (4) (Нова - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Общинският съвет определя размера на местните такси по
ред, установен със закон. (5) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 12 от 2007 г.) Държавата чрез средства от бюджета и по друг
начин подпомага нормалната дейност на общините.
Чл. 142. Областта е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.
Чл. 143. (1) Управлението в областта се осъществява от областен управител, подпомаган от областна администрация.
(2) Областният управител се назначава от Министерския съвет. (3) Областният управител осигурява провеждането на държавната политика, отговаря за
защитата на националните интереси, на законността и на обществения ред и осъществява административен контрол.
Чл. 144. Централните държавни органи и техните представители по места осъществяват контрол за законосъобразност върху актовете на органите на местното управление само когато това е предвидено със закон.
Чл. 145. Общинските съвети могат да оспорват пред съда актовете и действията, с които се нарушават техни права.
Чл. 146. Организацията и редът на дейността на органите на местното самоуправление и на местната администрация се определят със закон.
Глава осма. КОНСТИТУЦИОНЕН СЪД
Чл. 147. (1) Конституционният съд се състои от 12 съдии, една трета от които се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента, а една трета се избират на общо събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд.
(2) Мандатът на съдиите от Конституционния съд е 9 години. Те не могат да се избират повторно на тази длъжност. Съставът на Конституционния съд се обновява през три години от всяка квота по ред, определен със закон.
(3) За съдии в Конституционния съд се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, най-малко с петнадесетгодишен юридически стаж.
(4) Съдиите от Конституционния съд избират председател на съда с тайно гласуване за срок от три години.
(5) Положението на член на Конституционния съд е несъвместимо с представителен мандат, със заемане на държавна или обществена длъжност, с членство в политическа партия или синдикат и с упражняването на свободна, търговска или друга платена професионална дейност.
(6) Членовете на Конституционния съд се ползват с имунитета на народните представители.
Чл. 148. (1) Мандатът на съдия в Конституционния съд се прекратява при: 1. изтичане на определения срок; 2. подаване на оставка пред Конституционния съд; 3. влизане в сила на присъда, с която е наложено наказание лишаване от свобода за
умишлено престъпление; 4. фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си повече от една година; 5. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 147, ал. 5; 6. смърт. (2) Конституционният съд снема имунитета и установява фактическата невъзможност на
съдиите да изпълняват задълженията си с тайно гласуване и с мнозинство най-малко две трети от всички съдии.
(3) При прекратяване на мандата на съдия от Конституционния съд в едномесечен срок на негово място се избира друг от съответната квота.
Чл. 149. (1) Конституционният съд: 1. дава задължителни тълкувания на Конституцията; 2. произнася се по искане за установяване на противоконституционност на законите и на
другите актове на Народното събрание, както и на актовете на президента; 3. решава спорове за компетентност между Народното събрание, президента и
Министерския съвет, както и между органите на местно самоуправление и централните изпълнителни органи;
4. произнася се за съответствието на сключените от Република България международни договори с Конституцията преди ратификацията им, както и за съответствие на законите с общопризнатите норми на международното право и с международните договори, по които България е страна;
5. произнася се по спорове за конституционността на политическите партии и сдружения;
6. произнася се по спорове за законността на избора за президент и вицепрезидент; 7. произнася се по спорове за законността на избора на народен представител; 8. произнася се по обвинения, повдигнати от Народното събрание срещу президента и
вицепрезидента. (2) Със закон не могат да се дават или отнемат правомощия на Конституционния съд.
Чл. 150. (1) Конституционният съд действа по инициатива най-малко на една пета от народните представители, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор. Спорове за компетентност по т. 3 на ал. 1 от предходния член могат да се повдигат и от общинските съвети.
(2) Когато установят несъответствие между закона и Конституцията, Върховният касационен съд или Върховният административен съд спират производството по делото и внасят въпроса в Конституционния съд.
(3) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2006 г.) Омбудсманът може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на закон, с който се нарушават права и свободи на гражданите.
Чл. 151. (1) Конституционният съд постановява решенията си с мнозинство повече от половината от всички съдии.
(2) Решенията на Конституционния съд се обнародват в "Държавен вестник" в 15-дневен срок от приемането им. Решението влиза в сила три дни след обнародването му. Актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизането на решението в сила.
(3) Частта от закона, която не е обявена за неконституционна, запазва действието си.
Чл. 152. Организацията и редът на дейността на Конституционния съд се определят със закон.
Глава девета. ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА. ПРИЕМАНЕ НА НОВА
КОНСТИТУЦИЯ
Чл. 153. Народното събрание може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията с изключение на тези, предоставени в правомощията на Великото народно събрание.
Чл. 154. (1) Правото на инициатива за изменение и допълнение на Конституцията принадлежи на една четвърт от народните представители и на президента.
(2) Предложението се разглежда от Народното събрание не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.
Чл. 155. (1) Народното събрание приема закон за изменение или допълнение на Конституцията с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни.
(2) Ако предложението получи по-малко от три четвърти, но не по-малко от две трети от гласовете на всички народни представители, предложението се поставя за ново разглеждане не по-рано от два и не по-късно от пет месеца. При новото разглеждане предложението се приема, ако за него са гласували не по-малко от две трети от всички народни представители.
Чл. 156. Законът за изменение или допълнение на Конституцията се подписва и се обнародва от председателя на Народното събрание в "Държавен вестник" в седемдневен срок от приемането му.
Чл. 157. Великото народно събрание се състои от 400 народни представители, избрани по общия ред.
Чл. 158. Великото народно събрание: 1. приема нова Конституция; 2. решава въпроса за изменение територията на Република България и ратифицира
международни договори, предвиждащи такива изменения; 3. решава въпросите за промени във формата на държавно устройство и на държавно
управление; 4. решава въпросите за изменение на чл. 5, ал. 2 и 4 и на чл. 57, ал. 1 и 3 от Конституцията; 5. решава въпросите за изменение и допълнение на глава девета от Конституцията.
Чл. 159. (1) Правото на инициатива по предходния член имат най-малко една втора от народните представители и президентът.
(2) Проектът за нова Конституция или за изменение на действащата, както и за промени в територията на страната по чл. 158 се разглежда от Народното събрание не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му.
Чл. 160. (1) Народното събрание решава да се произведат избори за Велико народно събрание с мнозинство две трети от общия брой на народните представители.
(2) Президентът насрочва избори за Велико народно събрание в тримесечен срок от решението на Народното събрание.
(3) С произвеждането на избори за Велико народно събрание пълномощията на Народното събрание се прекратяват.
Чл. 161. Великото народно събрание приема решение по внесените проекти с мнозинство две трети от всички народни представители на три гласувания в различни дни.
Чл. 162. (1) Великото народно събрание решава само тези въпроси от Конституцията, за които е избрано.
(2) В неотложни случаи Великото народно събрание изпълнява функциите и на Народно събрание.
(3) Правомощията на Великото народно събрание се прекратяват, след като то се произнесе окончателно по въпросите, за които е избрано. В този случай президентът насрочва избори по реда, определен със закон.
Чл. 163. Актовете на Великото народно събрание се подписват и обнародват от неговия председател в седемдневен срок от приемането им.
Глава десета. ГЕРБ, ПЕЧАТ, ЗНАМЕ, ХИМН, СТОЛИЦА
Чл. 164. Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит.
Чл. 165. На държавния печат е изобразен гербът на Република България.
Чл. 166. Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно отгоре надолу.
Чл. 167. Редът, по който се полага държавният печат и се издига националното знаме, се определя със закон.
Чл. 168. Химн на Република България е песента "Мила Родино".
Чл. 169. Столица на Република България е град София.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. (1) След приемането на Конституцията Великото народно събрание се саморазпуска. (2) Великото народно събрание продължава да изпълнява функциите на Народно събрание
до избиране на ново Народно събрание. В този срок то приема закони за избиране на Народно събрание, на президент, на органи на местно самоуправление, както и други закони. В същия срок се образуват Конституционният съд и Висшият съдебен съвет.
(3) На първото заседание на Народното събрание след влизането в сила на Конституцията народните представители, президентът, вицепрезидентът и членовете на Министерския съвет полагат предвидената в тази Конституция клетва.
§ 2. До избирането на Върховния касационен съд и Върховния административен съд техните правомощия по чл. 130, ал. 3 и чл. 147, ал. 1 от Конституцията се упражняват от Върховния съд на Република България.
§ 3. (1) Разпоредбите на заварените закони се прилагат, ако не противоречат на Конституцията.
(2) В едногодишен срок от влизане на Конституцията в сила Народното събрание отменя тези разпоредби на заварените закони, които не са отменени по силата на непосредственото действие по чл. 5, ал. 2 на Конституцията.
(3) Народното събрание в срок от три години приема законите, които изрично са посочени в Конституцията.
§ 4. Определената с Конституцията организация на съдебната власт влиза в действие след приемането на новите устройствени и процесуални закони, които трябва да бъдат приети в срока по § 3, ал. 2.
§ 5. Съдиите, прокурорите и следователите стават несменяеми, ако в тримесечен срок от образуването на Висшия съдебен съвет той не постанови, че не са налице необходимите професионални качества.
§ 6. До създаване на нова законодателна уредба за Българската национална телевизия, Българското национално радио и Българската телеграфна агенция Народното събрание осъществява правомощията, които Великото народно събрание има по отношение на тези национални институции.
§ 7. (1) Изборите за Народно събрание и за местни органи на самоуправление се произвеждат в срок до три месеца след саморазпускането на Великото народно събрание. Датата на изборите се определя от президента в съответствие с правомощията му по чл. 98, т. 1 от Конституцията.
(2) Изборите за президент и вицепрезидент се провеждат в срок до три месеца след избирането на Народно събрание.
(3) До избирането на президент и вицепрезидент председателят (президентът) и заместник-председателят (заместник-президентът) изпълняват функциите на президент и вицепрезидент по тази Конституция.
§ 8. Правителството продължава да изпълнява функциите си по тази Конституция до образуването на ново правителство.
§ 9. Тази Конституция влиза в сила от деня на обнародването й в "Държавен вестник" от председателя на Великото народно събрание и отменя Конституцията на Република България, приета на 18 май 1971 г. (обн., ДВ, бр. 39 от 1971 г.; изм., бр. 6 от 1990 г.; изм. и доп., бр. 29 от 1990
г.; изм., бр. 87, 94 и 98 от 1990 г.; попр., бр. 98 от 1990 г.).
Преходни и Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
(ОБН. - ДВ, БР. 85 ОТ 2003 Г.)
§ 4. (1) Народното събрание в срок от три месеца от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения.
(2) Висшият съдебен съвет в срок от три месеца от влизането в сила на § 1, т. 3 назначава административните ръководители в органите на съдебната власт.
§ 5. Административните ръководители в органите на съдебната власт, които са заемали съответната ръководна длъжност повече от пет години до влизането в сила на този закон, могат да бъдат назначавани на същата длъжност само за един мандат.
§ 6. Съдиите, прокурорите и следователите, които към момента на влизане в сила на този закон не са навършили тригодишен стаж на заеманата от тях длъжност, стават несменяеми при условията на § 1, т. 1 от този закон.
§ 7. Параграф 1, т. 3 влиза в сила от 1 януари 2004 г.
Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ОБН. - ДВ, БР. 18 ОТ 2005 Г.)
§ 7. Параграф 2 влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и не се прилага към заварените международни договори.
Заключителни разпоредби КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОНСТИТУЦИЯТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (ОБН. - ДВ, БР. 12 ОТ 2007 Г.)
§ 12. Народното събрание в срок до една година от влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България приема законите, които се отнасят до прилагането на тези изменения и допълнения.
§ 13. Параграфи 1 и 2 влизат в сила от 1 януари 2008 г.
National Assembly of the Republic of Bulgaria
CONSTITUTION OF THE REPUBLIC OF BULGARIA
Prom. SG 56/13 Jul 1991, amend. SG 85/26 Sep 2003, SG 18/25 Feb 2005, SG 27/31 Mar 2006, SG 78/26 Sep 2006 - Constitutional Court
Judgment No.7/2006 , SG 12/6 Feb 2007
We, the Members of the Seventh Grand National Assembly, guided by our desire to express the will of the people of Bulgaria, by pledging our loyalty to the universal human values of liberty, peace, humanism, equality, justice and tolerance; by holding as the highest principle the rights, dignity and security of the individual; in awareness of our irrevocable duty to guard the national and state integrity of Bulgaria, hereby proclaim our resolve to create a democratic and social state, governed by the rule of law, by establishing this
CONSTITUTION
Chapter one FUNDAMENTAL PRINCIPLES
Art. 1. (1) Bulgaria shall be a republic with a parliamentary form of government. (2) The entire power of the State shall derive from the people. The people shall exercise this power directly and through the bodies established by this Constitution. (3) No part of the people, no political party nor any other organization, state institution or individual shall usurp the expression of the popular sovereignty.
Art. 2. (1) The Republic of Bulgaria shall be an unitary State with local self- government. No autonomous territorial formations shall be allowed to exist therein. (2) The territorial integrity of the Republic of Bulgaria shall be inviolable.
Art. 3.
Bulgarian shall be the official language of the Republic.
Art. 4. (1) The Republic of Bulgaria shall be a State governed by the rule of law. It shall be governed by the Constitution and the laws of the country. (2) The Republic of Bulgaria shall guarantee the life, dignity and rights of the individual and shall create conditions conducive to the free development of the individual and of civil society. (3) (new, SG 18/05) Republic of Bulgaria shall participate in the building and development of the European Union.
Art. 5. (1) The Constitution shall be the supreme law, and no other law shall contravene it. (2) The provisions of the Constitution shall apply directly. (3) No one shall be convicted for action or inaction which at the time it was committed, did not constitute a crime. (4) International treaties which have been ratified in accordance with the constitutional procedure, promulgated and having come into force with respect to the Republic of Bulgaria, shall be part of the legislation of the State. They shall have primacy over any conflicting provision of the domestic legislation. (5) All legislative acts shall be promulgated and shall come into force three days after the date of their publication unless otherwise envisaged by the acts themselves.
Art. 6. (1) All persons are born free and equal in dignity and rights. (2) All citizens* shall be equal before the law. There shall be no privileges or restriction of rights on the grounds of race, national or social origin, ethnic self-identity, sex, religion, education, opinion, political affiliation, personal or social status or property status.
* The term "citizens" refers to all individuals to whom this Constitution applies.
Art. 7. The State shall be held liable for any damages caused by unlawful acts or actions on the part of its agencies and officials.
Art. 8. The power of the State shall be divided between legislative, executive and judicial branches.
Art. 9. (1) (Prev. text of art. 9- SG 12/07, in force from 1 January 2008) The armed forces shall guarantee the sovereignty, security and independence of the country and shall defend its territorial integrity.
(2) (New-SG 12/07, in force from 1 January 2008) The activity of the armed forces shall be established by law.
Art. 10. All elections, and national and local referendums shall be held on the basis of universal, equal and direct suffrage by secret ballot.
Art. 11. (1) Political activity in the Republic of Bulgaria shall be founded on the principle of political pluralism. (2) No political party or ideology shall be proclaimed or affirmed as a party or ideology of the State. (3) All parties shall facilitate the formation and expression of the citizens' political will. The procedure applying to the formation and dissolution of political parties and the conditions pertaining to their activity shall be established by law. (4) There shall be no political parties on ethnic, racial or religious lines, nor parties which seek the violent seizure of state power.
Art. 12. (1) Associations of citizenss shall serve to meet and safeguard their interests.
(2) Associations, including trade unions, shall not pursue any political objectives, nor shall they engage in any political activity which is in the domain of the political parties.
Art. 13. (1) The practicing of any religion shall be unrestricted. (2) Religious institutions shall be separate from the State. (3) Eastern Orthodox Christianity shall be considered the traditional religion in the Republic of Bulgaria. (4) Religious institutions and communities, and religious beliefs shall not be used to political ends.
Art. 14. The family, motherhood and children shall enjoy the protection of the State and society.
Art. 15. The Republic of Bulgaria shall ensure the protection and reproduction of the environment, the conservation of living Nature in all its variety, and the sensible utilization of the country's natural and other resources.
Art. 16. Labour shall be guaranteed and protected by law.
Art. 17. (1) The right to property and inheritance shall be guaranteed and protected by law.
(2) Property shall be private and public. (3) Private property shall be inviolable. (4) The regime applying to the different units of State and municipal property shall be established by law. (5) Forcible expropriation of property in the name of State or municipal needs shall be effected only by virtue of a law, provided that these needs cannot be otherwise met, and after fair compensation has been ensured in advance.
Art. 18. (1) The State shall enjoy exclusive ownership rights over the underground resources; beaches and national thoroughfares, as well as over waters, forests and parks of national importance, and the natural and archaeological reserves established by law. (2) The State shall exercise sovereign rights in prospecting, developing, utilizing, protecting and managing the continental shelf and the exclusive off-shore economic zone, and the biological, mineral and energy resources therein. (3) The State shall exercise sovereign rights with respect to radio frequency spectrum and the geostationary orbital positions allocated by international agreements to the Republic of Bulgaria. (4) A state monopoly shall be establishable by law over railway transport, the national postal and telecommunications networks, the use of nuclear energy, the manufacturing of radioactive products, armaments and explosive and powerful toxic substances. (5) The conditions and procedure by which the State shall grant concessions over units of property and licences for the activities enumerated in the preceding two paragraphs shall be established by law. (6) The State shall utilize and manage all the state's assets to the benefit of individual and society.
Art. 19. (1) The economy of the Republic of Bulgaria shall be based on free economic initiative. (2) The State shall establish and guarantee equal legal conditions for economic activity to all citizens and legal entities by preventing any abuse of a monopoly status and unfair competition, and by protecting the consumer. (3) All investments and economic activity by citizens and legal entities shall enjoy the protection of the law. (4) The law shall establish conditions conducive to the setting up of cooperatives and other forms of association of citizens and legal entities in the pursuit of economic and social prosperity.
Art. 20. The State shall establish conditions conducive to the balanced development of the different regions of the country, and shall assist the territorial bodies and activities through its fiscal, credit and investment policies.
Art. 21. (1) Land, as a chief national asset, shall enjoy particular protection on the part of the State and society. (2) Arable land shall be used for agricultural purposes only. Any change in purposes shall be allowed only in exceptional circumstances, when necessity has been proven, and on terms and by a procedure established by a law.
Art. 22 (1) (amend., SG 18/05,in force from 1 January 2007) Foreigners and foreign legal entities may acquire property over land under the conditions ensuing from Bulgaria's accession to the European Union, or by virtue of an international treaty that has been ratified, promulgated and entered into force for the Republic of Bulgaria, as well as through inheritance by operation of the law. (2) The law ratifying the international treaty referred to in para 1 shall be adopted by a majority of two thirds of all members of the Parliament. (3) The land regime shall be established by law.
Art. 23. The State shall establish conditions conducive to the free development of science, education and the arts, and shall assist that development. It shall organize the conservation of all national monuments of history and culture.
Art. 24. (1) The Republic of Bulgaria shall conduct its foreign policy in accordance with the principles and norms of international law. (2) The foreign policy of the Republic of Bulgaria shall have as its highest objective the national security and independence of the country, the well- being and the fundamental rights and freedoms of the Bulgarian citizens, and the promotion of a just international order.
Chapter two FUNDAMENTAL RIGHTS
AND DUTIES OF CITIZENS
Art. 25. (1) A Bulgarian citizen shall be anyone born of at least one parent holding a Bulgarian citizenship, or born on the territory of the Republic of Bulgaria, should he not be entitled to any other citizenship by virtue of origin. Bulgarian citizenship shall further be acquirable through naturalization. (2) A citizens of Bulgarian origin shall acquire Bulgarian citizenship through a facilitated procedure. (3) No one shall be deprived of Bulgarian citizenship acquired by birth. (4) (amend., SG 18/05) No Bulgarian citizen may be surrendered to another State or to an international tribunal for the purposes of criminal prosecution, unless the opposite is provided for by international treaty that
has been ratified, published and entered into force for the Republic of Bulgaria. (5) Any Bulgarian citizen abroad shall be accorded the protection of the Republic of Bulgaria. (6) The conditions and procedure for the acquiring, preservation or loss of Bulgarian citizenship shall be established by law.
Art. 26. (1) Irrespective of where they are, all citizens of the Republic of Bulgaria shall be vested with all rights and duties proceeding from this Constitution. (2) Foreigners residing in the Republic of Bulgaria shall be vested with all rights and obligations proceeding from this Constitution, except those rights and duties for which Bulgarian citizenship is required by this Constitution or by another law.
Art. 27. (1) Foreigners residing legally in the country shall not be expelled or extradited to another State against their will, except in accordance with the provisions and the procedures established by law. (2) The Republic of Bulgaria shall grant asylum to foreigners persecuted for their opinions or activity in the defence of internationally recognized rights and freedoms. (3) The conditions and procedure for the granting of asylum shall be established by law.
Art. 28. Everyone shall have the right to life. Any attempt upon a human life shall be punished as a most severe crime.
Art. 29. (1) No one shall be subjected to torture or to cruel, inhuman or degrading treatment, or to forcible assimilation. (2) No one shall be subjected to medical, scientific or other experimentation without his voluntary written consent.
Art. 30. (1) Everyone shall be entitled to personal freedom and inviolability. (2) No one shall be detained or subjected to inspection, search or any other infringement of his personal inviolability except on the conditions and in a manner established by law. (3) The State authorities shall be free to detain citizens only in the urgent circumstances expressly stipulated by law, and shall immediately advise the judicial authorities accordingly. The judicial authorities shall rule on the legality of a detention within the next 24 hours. (4) Everyone shall be entitled to legal counsel from the moment of detention or from the moment of being charged. (5) Everyone shall be entitled to meet his legal counsel in private. The confidentiality of such communication shall be inviolable.
Art. 31.
(1) Anyone charged with a crime shall be brought before a court within the time established by law. (2) No one shall be forced to plead guilty, and no one shall be convicted solely by virtue of confession. (3) A defendant shall be considered innocent until proven otherwise by a final verdict. (4) The rights of a defendant shall not be restricted beyond what is necessary for the purposes of a fair trial. (5) Prisoners shall be kept in conditions conducive to the exercise of those of their fundamental rights which are not restricted by virtue of their sentence. (6) Prison sentences shall be served only at the facilities established by law. (7) There shall be no limitation to the prosecution and the execution of a sentence for crimes against peace and humanity.
Art. 32. (1) The privacy of citizens shall be inviolable. Everyone shall be entitled to protection against any unlawful interference in his private or family affairs and against encroachments on his honour, dignity and reputation. (2) No one shall be followed, photographed, filmed, recorded or subjected to any other similar activity without his knowledge or despite his express disapproval, except when such actions are permitted by law.
Art. 33. (1) The home shall be inviolable. No one shall enter or stay inside a home without its occupant's consent, except in the cases expressly stipulated by law. (2) Entry or stay inside a home without the consent of its occupant or without the judicial authorities' permission shall be allowed only for the purposes of preventing an immediately impending crime or a crime in progress, for the capture of a criminal, or in extreme necessity.
Art. 34. (1) The freedom and confidentiality of correspondence and all other communications shall be inviolable. (2) Exceptions to this provision shall be allowed only with the permission of the judicial authorities for the purpose of discovering or preventing a grave crime.
Art. 35. (1) Everyone shall be free to choose a place of residence and shall have the right to freedom of movement in the territory of the country and to leave the country. This right shall be restricted only by virtue of law in the name of national security, public health, and the rights and freedoms of other citizens. (2) Every Bulgarian citizen shall have the right to return to the country.
Art. 36. (1) The study and use of the Bulgarian language shall be a right and an
obligation of every Bulgarian citizen. (2) Citizens whose mother tongue is not Bulgarian shall have the right to study and use their own language alongside the compulsory study of the Bulgarian language. (3) The situations in which only the official language shall be used shall be established by law.
Art. 37. (1) The freedom of conscience, the freedom of thought and the choice of religion and of religious or atheistic views shall be inviolable. The State shall assist the maintenance of tolerance and respect among the believers from different denominations, and among believers and non-believers. (2) The freedom of conscience and religion shall not be practised to the detriment of national security, public order, public health and morals, or of the rights and freedoms of others.
Art. 38. No one shall be persecuted or restricted in his rights because of his views, nor shall be obligated or forced to provide information about his own or another person's views.
Art. 39. (1) Everyone shall be entitled to express an opinion or to publicize it through words, written or oral, sound or image, or in any other way. (2) This right shall not be used to the detriment of the rights and reputation of others, or for the incitement of a forcible change of the constitutionally established order, the perpetration of a crime, or the incitement of enmity or violence against anyone.
Art. 40. (1) The press and the other mass information media shall be free and shall not be subjected to censorship. (2) An injunction on or a confiscation of printed matter or another information medium shall be allowed only through an act of the judicial authorities in the case of an encroachment on public decency or incitement of a forcible change of the constitutionally established order, the perpetration of a crime, or the incitement of violence against anyone. An injunction suspension shall lose force if not followed by a confiscation within 24 hours.
Art. 41. (1) Everyone shall be entitled to seek, obtain and disseminate information. This right shall not be exercised to the detriment of the rights and reputation of others, or to the detriment of national security, public order, public health and morality. (2) Everyone shall be entitled to obtain information from state bodies and agencies on any matter of legitimate interest to them which is not a state or official secret and does not affect the rights of others.
Art. 42. (1) Every citizen above the age of 18, with the exception of those placed
under judicial interdiction or serving a prison sentence, shall be free to elect state and local authorities and vote in referendums. (2) The organization and procedure for the holding of elections and referendums shall be established by law. (3) (new, SG 18/05) The elections for Members of the European Parliament and the participation of European Union citizens in the elections for local authorities shall be regulated by law.
Art. 43. (1) All citizens shall have the right to peaceful and unarmed assembly for meetings and demonstrations. (2) The procedure for the organizing and holding of meetings and demonstrations shall be established by law. (3) No notice to the municipal authorities shall be required for meetings held indoors.
Art. 44. (1) All citizens shall be free to associate. (2) The organization/s activity shall not be contrary to the country's sovereignty and national integrity, or the unity of the nation, nor shall it incite racial, national, ethnic or religious enmity or an encroachment on the rights and freedoms of citizens; no organization shall establish clandestine or paramilitary structures or shall seek to attain its aims through violence. (3) The law shall establish which organizations shall be subject to registration, the procedure for their termination, and their relationships with the State.
Art. 45. All citizens shall have the right to lodge complaints, proposals and petitions with the state authorities.
Art. 46. (1) Matrimony shall be a free union between a man and a woman. Only a civil marriage shall be legal. (2) Spouses shall have equal rights and obligations in matrimony and the family. (3) The form of a marriage, the conditions and procedure for its conclusion and termination, and all private and material relations between the spouses shall be established by law.
Art. 47. (1) The raising and upbringing of children until they come of legal age shall be a right and obligation of their parents and shall be assisted by the State. (2) Mothers shall be the object of special protection on the part of the State and shall be guaranteed prenatal and postnatal leave, free obstetric care, alleviated working conditions and other social assistance. (3) Children born out of wedlock shall enjoy equal rights with those born in wedlock. (4) Abandoned children shall enjoy the protection of the State and society.
(5) The conditions and procedure for the restriction or suspension of parental rights shall be established by law.
Art. 48. (1) Citizens shall have the right to work. The State shall take care to provide conditions for the exercising of this right. (2) The State shall create conditions conducive to the exercising of the right to work by the physically or mentally handicapped. (3) Everyone shall be free to choose an occupation and place of work. (4) No one shall be compelled to do forced labour. (5) Workers and employees shall be entitled to healthy and non-hazardous working conditions, to guaranteed minimum pay and remuneration for the actual work performed, and to rest and leave, in accordance with conditions and procedures established by law.
Art. 49. (1) Workers and employees shall be free to form trade union organizations and alliances in defence of their interests related to work and social security. (2) Employers shall be free to associate in defence of their economic interests.
Art. 50. Workers and employees shall have the right to strike in defence of their collective economic and social interests. This right shall be exercised in accordance with conditions and procedures established by law.
Art. 51. (1) Citizens shall have the right to social security and social assistance. (2) The State shall provide social security for the temporarily unemployed in accordance with conditions and procedures established by law. (3) The aged without relatives and unable to support themselves, as well as invalids and the socially weak shall receive special protection from the State and society.
Art. 52. (1) Citizens shall have the right to medical insurance guaranteeing them affordable medical care, and to free medical care in accordance with conditions and procedures established by law. (2) Medical care shall be financed from the state budget, by employers, through private and collective health-insurance schemes, and from other sources in accordance with conditions and procedures established by law. (3) The State shall protect the health of all citizens and shall promote the development of sports and tourism. (4) No one shall be subjected to forcible medical treatment or sanitary measures except in circumstances established by law. (5) The State shall exercise control over all medical facilities and over the production and trade in pharmaceuticals, biologically active substances and medical equipment.
Art. 53. (1) Everyone shall have the right to education. (2) School attendance up to the age of 16 shall be compulsory. (3) Primary and secondary education in state and municipal schools shall be free. In circumstances established by law, the higher educational establishments shall provide education free of charge. (4) Higher educational establishments shall enjoy academic autonomy. (5) Citizens and organizations shall be free to found schools in accordance with conditions and procedures established by law. The education they provide shall fit the requirements of the State. (6) The State shall promote education by opening and financing schools, by supporting capable school and university students, and by providing opportunities for occupational training and retraining. It shall exercise control over all kinds and levels of schooling.
Art. 54. (1) Everyone shall have the right to avail himself of the national and universal human cultural values and to develop his own culture in accordance with his ethnic self-identification, which shall be recognized and guaranteed by the law. (2) Artistic, scientific and technological creativity shall be recognized and guaranteed by the law. (3) The State shall protect all inventors' rights, copyrights and related rights.
Art. 55. Everyone shall have the right to a healthy and favorable environment corresponding to established standards and norms. They shall protect the environment.
Art. 56. Everyone shall have the right to legal defence whenever his rights or legitimate interests are violated or endangered. He shall have the right to be accompanied by legal counsel when appearing before an agency of the State.
Art. 57. (1) The fundamental civil rights shall be irrevocable. (2) Rights shall not be abused, nor shall they be exercised to the detriment of the rights or the legitimate interests of others. (3) Following a proclamation of war, martial law or a state of emergency the exercise of individual civil rights may be temporarily curtailed by law, except for the rights established by Art. 28, Art. 29, Art. 31 paras 1, 2 and 3, Art. 32 para 1, and Art. 37.
Art. 58. (1) All citizens shall observe and implement the Constitution and the laws. They shall respect the rights and the legitimate interests of others. (2) Obligations established by the Constitution and the law shall not be defaulted upon on grounds of religious or other convictions.
Art. 59. (1) To defend the country shall be a duty and a matter of honour of every Bulgarian citizen. High treason and betrayal of the country shall be treated as crimes of utmost gravity and shall be punished with all the severity of the law. (2) (Amend. - SG 12/07, in force from 1 January 2008) The training of the citizens to defend the country shall be established by law.
Art. 60. (1) Citizens shall pay taxes and duties established by law proportionately to their income and property. (2) Any tax concession or surtax shall be established by law.
Art. 61. Citizens shall assist the State and society in the case of a natural or other disaster, on conditions and in a manner established by law.
Chapter three NATIONAL ASSEMBLY
Art. 62. (1) (Prev. text of art. 62- SG 12/07) The National Assembly shall be vested with the legislative authority and shall exercise parliamentary control. (2) (New - SG 12/07) The National Assembly shall have an independent budget.
Art. 63. The National Assembly shall consist of 240 members.
Art. 64. (1) The National Assembly shall be elected for a term of four years. (2) In case of war, armed hostilities or another state of emergency occurring during or after the expiry of the National Assembly's term, its mandate shall be extended until the expiry of the circumstances. (3) Elections for a new National Assembly shall be held within two months from the expiry of the mandate of the preceding one.
Art. 65. (1) Eligible for election to the National Assembly shall be any Bulgarian citizen who does not hold another citizenship, is above the age of 21, is not under a judicial interdiction, and is not serving a prison sentence. (2) A candidate for a National Assembly seat who is in civil service shall suspend its performance upon the registration of his candidacy.
Art. 66. The legitimacy of an election may be contested before the Constitutional Court by a procedure established by law.
Art. 67. (1) Members of the National Assembly shall represent not only their constituencies but the entire nation. No Member shall be held to a mandatory mandate. (2) Members of the National Assembly shall act on the basis of the Constitution and the laws and in accordance with their conscience and convictions.
Art. 68. (1) A Member of the National Assembly shall not occupy another state post, nor shall engage in any other activity which the law defines as incompatible with the status of a Member of the National Assembly. (2) A Member of the National Assembly elected as a minister shall cease to serve as a Member during his term of office as a minister. During that period, he shall be substituted in the National Assembly in a manner established by law.
Art. 69. Members of the National Assembly shall not be held criminally liable for their opinions or votes in the National Assembly.
Art. 70. (1) (prev. text of art. 70 amend., SG 27/06) A Member of the National Assembly shall be immune from detention or criminal prosecution except for the perpetration of an criminal offence, and in such case the permission of the National Assembly or, in between its session, of the Chairperson of the National Assembly, shall be required. No permission shall be required when a Member is detained in flagrante delicto; the National Assembly or, in between its session, the Chairperson of the National Assembly, shall be notified forthwith. (2) (new, SG 27/06) No permission for initiating criminal prosecution shall be required, where the Member of the National Assembly has given his consent thereto in writing.
Art. 71. The National Assembly shall establish the emoluments of its Members.
Art. 72. (1) A Member's prerogatives shall expire before the expiry of his term of office upon any of the following occurrences: 1. resignation presented before the National Assembly; 2. entry into force of a final sentence imposing imprisonment for an intentional criminal offence, or if the enforcement of the imprisonment sentence has not been suspended; 3. establishment of ineligibility or incompatibility; 4. death. (2) Cases referred to in items 1 and 2 shall require a resolution of the National Assembly; cases referred to in item 3 shall require a ruling by the Constitutional Court.
Art. 73. The National Assembly shall be organized and shall act in accordance with the Constitution and its own internal rules.
Art. 74. The National Assembly shall be a permanently acting body. It shall be free to determine its recesses.
Art. 75. A newly elected National Assembly shall be convened for a first session by the President of the Republic within a month following its election. Should the President fail to do so, it shall be convened by one-fifth of the Members of the National Assembly.
Art. 76. (1) The first session of the National Assembly shall be opened by the senior present Member. (2) At the first session the Members shall swear the following oath: "I swear in the name of the Republic of Bulgaria to observe the Constitution and the laws of the country and in all my actions to be guided by the interests of the people. I have sworn." (3) The National Assembly shall elect at the same session its Chairperson and Deputy Chairpersons.
Art. 77. (1) The Chairperson of the National Assembly shall: 1. represent the National Assembly; 2. propose the agenda for each session; 3. open, chair and close the sessions of the National Assembly and maintain orderly proceedings; 4. attest by his signature the contents of the acts passed by the National Assembly; 5. promulgate all resolutions, declarations and addresses passed by the National Assembly; 6. organize the National Assembly's international contacts. (2) The Deputy Chairpersons of the National Assembly shall assist the Chairperson and carry out any activities devolved by him.
Art. 78. The National Assembly shall be convened for its sessions by its Chairperson: 1. on his own initiative; 2. at the request of one-fifth of its members; 3. at the request of the President; 4. at the request of the Council of Ministers.
Art. 79. (1) The National Assembly shall elect standing and ad hoc committees from among its Members.
(2) The standing committees shall aid the work of the National Assembly and shall exercise parliamentary control on its behalf. (3) Ad hoc committees shall be elected to conduct inqui-ries and investigations.
Art. 80. Any official or citizen subpoenaed by a parliamentary committee shall be obligated to testify and present any required documents.
Art. 81. (1) (amend. - SG 12/07) The National Assembly shall open its sessions and pass resolutions when more than half of its Members are present. (2) The National Assembly shall pass laws and other acts by a majority of more than one-half of the present Members, except when a qualified majority is required by the Constitution. (3) Voting shall be personal and open, except when the Constitution requires or the National Assembly resolves on a secret ballot.
Art. 82. Sessions of the National Assembly shall be public. The National Assembly may by exception resolve to hold some sessions behind closed doors.
Art. 83. (1) Ministers shall be free to attend the sessions of the National Assembly and the parliamentary committees. They shall be given priority in addressing the Members. (2) The National Assembly and the parliamentary committees shall be free to order ministers to attend their sessions and respond to questions.
Art. 84. The National Assembly shall: 1. pass, amend, supplement, and repeal the laws; 2. pass the state budget and the budget report; 3. (amend. - SG 12/07) establish the taxes and determine the size of the state taxes; 4. schedule the elections for a President of the Republic; 5. pass resolution on the holding of a national referendum; 6. elect and remove the Prime Minister and, on his motion, the members of the Council of Ministers; effect changes in the government on a motion from the Prime Minister; 7. create, transform and close down ministries on a motion from the Prime Minister; 8. elect and remove the Governor of the Bulgarian National Bank and the heads of other institutions established by law; 9. approve state-loan agreements; 10. resolve on the declaration of war and conclusion of peace; 11. approve any deployment and use of Bulgarian armed forces outside the country's borders, and the deployment of foreign troops on the territory of the country or their crossing of that territory; 12. on a motion from the President or the Council of Ministers, introduce
martial law or a state of emergency on all or part of the country's territory; 13. grant amnesty; 14. institute orders and medals; 15. establish the official holidays; 16. (new-SG 27/06, amend. - SG 12/07 ) hold a hearing and recieve the annual reports of the Supreme Court of Cassation, the Supreme Administrative Court and the Prosecutor General, submitted by the Supreme Judicial Council, on the application of the law and on the activities of the courts, the prosecution office and the investigating bodies; 17. (new-SG 12/07) hold a hearing and pass reports on the activity of bodies, wholly or partially appointed by the National Assembly, where this is provided by law.
Art. 85. (1) The National Assembly shall ratify or denounce by law all international treaties which: 1. are of a political or military nature; 2. concern the Republic of Bulgaria's participation in international organizations; 3. envisage corrections to the borders of the Republic of Bulgaria; 4. contain obligations for the treasury; 5. envisage the State's participation in international arbitration or legal proceedings; 6. concern fundamental human rights; 7. affect the action of the law or require new legislation in order to be enforced; 8. expressly require ratification; 9. (new, SG 18/05) confer to the European Union powers ensuing from this Constitution. (2) (new, SG 18/05) The law ratifying the international treaty referred to in para 1, item 9 shall be adopted by a majority of two-thirds of all members of the Parliament. (3) (former para 2, SG 18/05) Treaties ratified by the National Assembly may be amended or denounced only by their built-in procedure or in accordance with the universally acknowledged norms of international law. (4) (former para 3, SG 18/05) The conclusion of an international treaty requiring an amendment to the Constitution shall be preceded by the passage of such an amendment.
Art. 86. (1) The National Assembly shall pass laws, resolutions, declarations and addresses. (2) The laws and resolutions passed by the National Assembly shall be binding on all state bodies, all organizations and all citizens.
Art. 87. (1) Any Member of the National Assembly or the Council of Ministers shall have the right to introduce a bill. (2) The State Budget Bill shall be drawn up and presented by the Council of Ministers.
Art. 88. (1) Bills shall be read and voted upon twice, during different sessions. By way of exception, the National Assembly may resolve to hold both ballots during a single session. (2) All other acts of the National Assembly shall require a single ballot. (3) Each passed act shall be promulgated in State Gazette within 15 days of being passed.
Art. 89. (1) A motion of no confidence in the Council of Ministers shall require seconding by at least one-fifth of the Members of the National Assembly. To be passed, the motion shall require a majority of more than half of the votes of all National Assembly Members. (2) Should the National Assembly vote no confidence in the Prime Minister or the Council of Ministers, the Prime Minister shall hand in his government’s resignation. (3) Should the National Assembly reject a vote of no confidence in the Council of Ministers, the next motion for a vote of no confidence on the same grounds shall not be made within six months.
Art. 90. (1) Members of the National Assembly shall have the right to address questions and interpellations to the Council of Ministers and to individual ministers, who shall be obligated to respond. (2) A motion by one-fifth of the Members of the National Assembly shall be required to turn an interpellation into a debate on which a resolution shall be passed.
Art. 91. (1) The National Assembly shall establish a National Audit Office to supervise the implementation of the budget. (2) The organization, authority and procedures by which the National Audit Office shall act shall be established by law.
Art. 91a. (new, SG 27/06) (1) The National Assembly shall elect an Ombudsman, who shall defend the rights and freedoms of the citizens. (2) The powers and activities of the Ombudsman shall be regulated by a law.
Chapter four PRESIDENT OF THE REPUBLIC
Art. 92. (1) The President shall be the head of State. He shall embody the unity of the nation and shall represent the State in its international relations. (2) The President shall be assisted in his actions by a Vice President.
Art. 93. (1) The President shall be elected directly by the voters for a period of five years by a procedure established by law. (2) Eligible for President shall be any natural-born Bulga-rian citizen over 40 years of age and qualified to be elected to the National Assembly, who has resided in the country for the five years preceding the election. (3) To be elected, a candidate shall require more than one-half of the valid ballots, provided that more than half of all eligible voters have cast their ballots in the election. (4) Should none of the candidates for President be elected, a second round vote shall be held within seven days between the two top candidates. The winner shall be the candidate who wins the majority of the vote. (5) A presidential election shall be held not earlier than three months and not later than two months before the expiry of the term of office of the incumbent President. (6) The Constitutional Court shall rule upon any challenge to the legality of a presidential election no later than one month after the election.
Art. 94. The Vice President shall be elected at the same time and on the same ticket as the President, on the same conditions and by the same procedure.
Art. 95. (1) The President and the Vice President shall be eligible for only one re- election to the same office. (2) The President and the Vice President shall not serve as Members of the National Assembly or engage in any other state, public or economic activity, nor shall they participate in the leadership of any political party.
Art. 96. The President and the Vice President shall swear before the National Assembly the oath established by Art. 76 para 2.
Art. 97. (1) The President's or Vice President's authority shall expire before the expiry of his term of office upon any of the following occurrences: 1. resignation submitted before the Constitutional Court; 2. permanent de facto inability to perform his duties caused by grave illness; 3. pursuant to Art. 103. 4. death; (2) In the cases referred to in items 1 and 2, the prerogatives of the President or Vice President shall be suspended upon the Constitutional Court’s establishing the existence of the respective circumstances; (3) In the cases referred to in para 1, the Vice President shall assume the duties of the President until the expiry of the term of office. (4) Should the Vice President be incapable of assuming the President's duties, the President's prerogatives shall be assumed by the Chairperson of the National Assembly until the election of a new President and Vice
President. Elections for President and Vice President shall then be held within two months.
Art. 98. The President of the Republic shall: 1. schedule the elections for a National Assembly and for the bodies of local self-government and shall set the date for national referendums pursuant to a resolution of the National Assembly; 2. address the nation and the National Assembly; 3. conclude international treaties in the circumstances established by the law; 4. promulgate the laws; 5. on a motion from the Council of Ministers, determine the borders of the administrative territorial units and their centers; 6. on a motion from the Council of Ministers, appoint and remove the heads of the Republic of Bulgaria's diplomatic and permanent missions at international organizations, and receive the credentials and the letters of recall of the foreign diplomatic representatives to this country; 7. appoint and remove from office other state officials, established by law; 8. award orders and medals; 9. grant, restore, relieve from and withdraw Bulgarian citizenship; 10. grant asylum; 11. exercise the right to pardon. 12. cancel uncollectible debts to the State; 13. name landmarks and communities of national importance; 14. inform the National Assembly on basic problems within his prerogatives.
Art. 99. (1) Following consultations with the parliamentary groups, the President shall appoint the Prime Minister-designate nominated by the party holding the highest number of seats in the National Assembly to form a government. (2) Should the Prime Minister-designate fail to form a government within seven days, the President shall entrust this task to a Prime Minister- designate nominated by the second largest parliamentary group. (3) Should the new Prime Minister-designate also fail to form a government within the period established by the preceding paragraph, the President shall entrust the task to a Prime Minister-designate nominated by one of the minor parliamentary groups. (4) Should the consultations prove successful, the President shall ask the National Assembly to elect the Prime Minister-designate. (5) Should no agreement on the formation of a government be reached, the President shall appoint a caretaker government, dissolve the National Assembly and schedule new elections within the period established by Art. 64 para 3. The President's act on the dissolution of the National Assembly shall also establish the date of the new general elections. (6) The procedure for forming a government established by the preceding paragraphs shall further apply in the cases referred to in Art. 111 para 1. (7) In the cases referred to in paras 5 and 6, the President shall not dissolve
the National Assembly during the last three months of his term of office. Should Parliament fail to form a government within the established period, the President shall appoint a caretaker government.
Art. 100. (1) The President shall be the Supreme Commander in Chief of the Armed Forces of the Republic of Bulgaria. (2) The President shall appoint and remove the higher command of the Armed Forces and shall bestow all higher military ranks on a motion from the Council of Ministers. (3) The President shall preside over the Consultative National Security Council, the status of which shall be established by law. (4) The President shall proclaim general or partial mobilization on a motion from the Council of Ministers in accordance with the law. (5) The President shall proclaim a state of war in the case of an armed attack against Bulgaria or whenever urgent actions are required by virtue of an international commitment, or shall proclaim martial law or any other state of emergency whenever the National Assembly is not in session and cannot be convened. The National Assembly shall then be convened forthwith to endorse the decision.
Art. 101. (1) Within the term established by Art. 88 para 3, the President shall be free to return a bill together with his motives to the National Assembly for further debate, which shall not be refused. (2) The new passage of such a bill shall require a majority of more than half of all Members of the National Assembly. (3) Following a new passage of the bill by the National Assembly, the President shall promulgate it within seven days following its receipt.
Art. 102. (1) Within the prerogatives vested in him, the President shall issue decrees, addresses and messages. (2) The President's decrees shall be countersigned by the Prime Minister or the minister concerned. (3) No countersigning shall be required for decrees pertaining to: 1. the appointment of a caretaker government; 2. the appointment of a Prime Minister-designate; 3. dissolution of the National Assembly; 4. return of a bill to the National Assembly for further debate; 5. the organization and manner of action of the offices of the Presidency and the appointment of their staff; 6. the scheduling of an election or referendum; 7. the promulgation of law.
Art. 103. (1) The President and Vice President shall not be held liable for actions committed in the performance of their duties, except for high treason, or a violation of the Constitution. (2) An impeachment shall require a motion from no fewer than one quarter
of all Members of the National Assembly and shall stand if supported by more than two-thirds of the Members. (3) An impeachment against the President or Vice President shall be tried by the Constitutional Court within a month following the lodging of the impeachment. Should the Constitutional Court convict the President or Vice President of high treason, or of a violation of the Constitution, the President's or Vice President's prerogatives shall be suspended. (4) No one shall place the President or the Vice President under detention, nor shall initiate criminal prosecution against them.
Art. 104. The President shall be free to devolve to the Vice President the prerogatives established by Art. 98 items 7, 9, 10 and 11.
Chapter five COUNCIL OF MINISTERS
Art. 105. (1) The Council of Ministers shall direct and conduct State's domestic and foreign policy in accordance with the Constitution and the laws. (2) The Council of Ministers shall ensure the public order and national security and shall exercise overall guidance over the state administration and the Armed Forces. (3) (new, SG 18/05) The Council of Ministers shall inform the National Assembly on issues concerning the obligations of the Republic of Bulgaria resulting from its membership in the European Union. (4) (new, SG 18/05) When participating in the drafting and adoption of European Union instruments, the Council of Ministers shall inform the National Assembly in advance, and shall give detailed account for its actions.
Art. 106. The Council of Ministers shall manage the implementation of the state budget; organize the management of the state’s assets; conclude, confirm or denounce international treaties when authorized to do so by law.
Art. 107. The Council of Ministers shall rescind any illegitimate or improper act issued by a minister.
Art. 108. (1) The Council of Ministers shall consist of a Prime Minister, Deputy Prime Ministers and ministers. (2) The Prime Minister shall head, coordinate and bear responsibility for the overall policy of the government. He shall appoint and remove the deputy ministers. (3) Each member of the Council of Ministers shall head a ministry, except when the National Assembly resolves other-wise. Each minister shall
account for his own activity.
Art. 109. The members of the Council of Ministers shall swear before the National Assembly an oath envisaged in Art. 76 para 2.
Art. 110. Eligible for election to the Council of Ministers shall be any Bulgarian citizen qualified to be elected to the National Assembly.
Art. 111. (1) The authority of the Council of Ministers shall expire upon any of the following occurrences: 1. a vote of no confidence in the Council of Ministers or the Prime Minister; 2. the resignation of the Council of Ministers or the Prime Minister; 3. death of the Prime Minister. (2) The Council of Ministers shall hand in its resignation before the newly elected National Assembly. (3) Should any of the above occur, the Council of Ministers shall continue to act until the election of a new Council of Ministers.
Art. 112. (1) The Council of Ministers shall be free to ask the National Assembly's vote of confidence in its overall policy, its programme declaration, or on a specific issue. A resolution shall require a majority of more than half of the votes of the National Assembly Members present. (2) Should the Council of Ministers fail to receive the requested vote of confidence, the Prime Minister shall hand in the government's resignation.
Art. 113. (1) A member of the Council of Ministers shall not hold a post or engage in any activity incompatible with the status of a Member of the National Assembly. (2) The National Assembly shall be free to determine any other post or activity which a member of the Council of Ministers shall not hold or engage in.
Art. 114. Pursuant to and in implementation of the laws, the Council of Ministers shall adopt decrees, ordinances and resolutions. The Council of Ministers shall drafts rules and regulations by decree.
Art. 115. The ministers shall issue rules, regulations, instructions and orders.
Art. 116. (1) State employees shall be the executors of the nation's will and interests. In the performance of their duty they shall be guided solely by the law and shall be politically neutral.
(2) The conditions for the appointment and removal of state employees and the conditions on which they shall be free to belong to political parties and trade unions, as well as to exercise their right to strike shall be established by law.
Chapter six THE JUDICIARY
Art. 117. (1) The judiciary shall protect the rights and legitimate interests of all citizens, legal entities and the State. (2) The judiciary shall be independent. In the performance of their functions, all judges, court assessors, prosecutors and investigating magistrates shall be subservient only to the law. (3) The judiciary shall have an independent budget.
Art. 118. All judicial power shall be exercised in the name of the people.
Art. 119. (1) Justice shall be administered by the Supreme Court of Cassation, the Supreme Administrative Court, courts of appeal, regional courts, courts- martial and district courts. (2) Specialized courts may be set up by virtue of law. (3) There shall be no extraordinary courts.
Art. 120. (1) The courts shall supervise the legality of the acts and actions of the administrative bodies. (2) Citizens and legal entities shall be free to challange any administrative act which affects them, except those listed expressly by the laws.
Art. 121. (1) The courts shall ensure equality and equal opportunities for all the parties in the judicial trail to present their case. (2) Judicial proceedings shall ensure the establishment of truth. (3) All courts shall conduct their hearings in public, unless provided otherwise by law. (4) All court rulings shall be motivated.
Art. 122. (1) Citizens and legal entities shall have the right to legal counsel at all stages of a trial. (2) The procedure by which the right to legal counsel shall be practiced shall be established by law.
Art. 123. Court assessors shall participate in the trial process in certain cases
established by law.
Art. 124. The Supreme Court of Cassation shall exercise supreme judicial oversight as to the precise and equal application of the law by all courts.
Art. 125. (1) The Supreme Administrative Court shall exercise supreme judicial oversight as to the precise and equal application of the law in administrative justice. (2) The Supreme Administrative Court shall rule on all challenges to the legality of acts of the Council of Ministers and the ministers, and any other acts envisaged by the law.
Art. 126. (1) The structure of the prosecution office shall correspond to that of the courts. (2) The Prosecutor General shall oversee the legality and provide methodological guidance to all other prosecutors.
Art. 127. The prosecution office shall ensure that legality is observed: 1. (new, SG 27/06) by leading the investigation and supervising the legality thereof; 2. (new, SG 27/06) may conduct investigation; 3. (prev. item 1 SG 27/06) by bringing charges against criminal suspects and supporting the charges in indictable cases; 4. (prev. item 2 SG 27/06) by overseeing the enforcement of penalties and other measures of compulsion; 5. (prev. item 3 SG 27/06) by acting for the rescission of all inlawful acts; 6. (prev. item 4 SG 27/06) by taking part in civil and administrative suits whenever required to do so by law.
Art. 128. (amend., SG 27/06) The investigating magistracy shall be within the system of the judiciary. They shall conduct investigation of criminal cases where it is prescribed by the law.
Art. 129. (1) Judges, prosecutors and investigating magistrates shall be appointed, promoted, demoted, transferred and removed from office by the Supreme Judicial Council. (2) The Chairman of the Supreme Court of Cassation, the Chairman of the Supreme Administrative Court and the Prosecutor General shall be appointed and removed by the President of the Republic upon a proposal from the Supreme Judicial Council for a period of seven years, and shall not be eligible for a second term in office. The President shall not deny an appointment or removal upon a repeated proposal. (3) (amend., SG 85/03) Having completed a five year term of office as a judge, prosecutor or investigating magistrate, and upon attestation,
followed by a decision of the Supreme Judicial Council, the judges, prosecutors and investigating magistrates shall become irremovable. They, including the persons referred to in para 2, shall be removed from office only upon: 1. completion of 65 years of age; 2. resignation; 3. entry into force of a final sentence imposing imprisonment for an intentional criminal offence; 4. permanent de facto inability to perform their duties for more than a year; 5. serious infringement or systematic neglect of their official duties, as well as actions undermining the prestige of the Judiciary. (4) (new, SG 85/03, declared unconstitutional by Constitutional Court Judgment No. 7/2006 - SG 78/ 2006)
In the cases under para 3, item 5, the Chairman of the Supreme Court of Cassation, the Chairman of the Supreme Administrative Court and the Prosecutor General shall be removed from office by the President of the Republic, also upon proposal of one-fourth of the Members of the National Assembly, adopted by a two-thirds majority of the Members of the National Assembly. The President shall not deny the removal upon a repeated proposal.
(5) (new, SG 85/03, prev. para 4 SG 27/06) In cases of removal from office under para 3, items 2 and 4, the acquired irremovably shall be restored upon subsequent appointment to the office of a judge, prosecutor or investigating magistrate. (6) (new, SG 85/03, in force from January 1, 2004, prev. para 5 SG 27/06)) The heads of the judicial bodies, except for those referred to in para 2, shall be appointed for a period of 5 years and are eligible for a second mandate.
Art. 130. (1) The Supreme Judicial Council shall consist of 25 members. Sitting on it ex officio shall be the Chairman of the Supreme Court of Cassation, the Chairman of the Supreme Administrative Court and the Prosecutor General. (2) Eligible for election to the Supreme Judicial Council besides its ex officio members shall be practising lawyers of high professional and moral integrity with at least 15 years of professional experience. (3) Eleven of the members of the Supreme Judicial Council shall be elected by the National Assembly, and eleven shall be elected by the bodies of the judiciary. (4) The elected members of the Supreme Judicial Council shall serve terms of five years. They shall not be eligible for immediate re-election. (5) The meetings of the Supreme Judicial Council shall be chaired by the Minister of Justice, who shall not be entitled to a vote. (6) (new-SG 12/07)The Supreme Judicial Council shall: 1. appoint, promote, transfer and remove from office judges, prosecutors and investigating magistrates; 2. impose the disciplinary sanctions "demotion" and "removal from office"
to judges, prosecutors and investigating magistrates; 3. organise the qualification of judges, prosecutors and investigating magistrates; 4. adopt the draft budget of the judiciary; 5. determine the scope and the structure of the annual reports referred to in Article 84, point 16. (7) (New-SG 12/07)The Supreme Judicial Council shall hold a hearing and pass the annual reports of the Supreme Court of Cassation, the Supreme Administrative Court and the Prosecutor General on the application of the law and on the activity of the courts, the prosecution office and the investigating bodies and shall submit them to the National Assembly. (8) (New-SG 12/07)The mandate of an elected member of the Supreme Judicial Council shall expire upon any of the following occurrences: 1. resignation; 2. final judicial act for a committed crime; 3. permanent de facto inability to perform his/her duties for more than one year; 4. disciplinary removal from office or deprival from the right to pursue legal profession or activity. (9) (New-SG 12/07)In case of termination of the mandate of an elected member of the Supreme Judicial Council, a new member from the same quota shall be elected, who shall hold the office until the expiry of the mandate.
Art. 130a. (new, SG 27/06) The Minister of Justice: 1. shall propose a draft budget of the judiciary and submit it to the Supreme Judicial Council for consideration; 2. shall manage the property of the judiciary; 3. may make proposals for appointment, promotion, demotion, transfer and removal form office of judges, prosecutors and investigators; 4. shall participate in the organization of the training of judges, prosecutors and investigators; 5. (revoked-SG 12/07).
Art. 131. (Amend.-SG 85/03, amend.-SG 12/07) Any resolution of the Supreme Judicial Council to appoint, promote, demote, transfer or remove a judge, prosecutor or investigating magistrate, as well as the proposals under Art. 129, para 2, shall be passed by a secret ballot.
Art. 132. (amend., SG 85/03) (1) When exercising the judicial function, the judges, prosecutors and investigating magistrates shall bear no civil or criminal liability for their official actions or for the acts rendered by them, except where the act performed constitutes an indictable intentional offence. (2) (Revoked - SG 12/07). (3) (Revoked - SG 12/07). (4) (Revoked - SG 12/07).
Art. 132a. (New-SG 12/07) (1) An Inspectorate shall be established to the Supreme Judicial Council, which shall be composed of a chief inspector and ten inspectors. (2) The chief inspector shall be elected by the National Assembly by a majority of two-thirds of the Members for a term of five years. (3) The inspectors shall be elected by the National Assembly for a term of four years pursuant to the procedure laid down in paragraph 2. (4) The chief inspector and the inspectors may be re-elected, however not for two consecutive mandates. (5) The budget of the Inspectorate shall be adopted by the National Assembly within the frames of the budget of the judiciary. (6) The Inspectorate shall inspect the activity of the judiciary bodies without affecting the independence of judges, court assessors, prosecutors and investigating magistrates while performing their duties. The chief inspector and the inspectors shall be independent and shall obey only the law while performing their duties. (7) The Inspectorate shall act ex officio, on an initiative by the citizens, legal entities or state bodies, including judges, prosecutors and investigating magistrates. (8) The Inspectorate shall submit an annual report on its activity to the Supreme Judicial Council. (9) The Inspectorate shall send signals, proposals and reports to other state bodies, including the competent judiciary bodies. The Inspectorate shall provide public information about its activity. (10) The conditions and procedure applicable to election and removal from office of the chief inspector and the inspectors, as well as the organisation and the activity of the Inspectorate shall be established by law.
Art. 133. The organization and the activity of the Supreme Judicial Council, of the courts, the prosecution office and the investigating magistracy, the status of the judges, prosecutors and investigating magistrates, the conditions and the procedure for the appointment and removal from office of judges, court assessors, prosecutors and investigating magistrates and the materialization of their liability shall be established by law.
Art. 134. (1) The bar shall be free, independent and autonomous. It shall assist citizens and legal entities in the defence of their rights and legitimate interests. (2) The organization and manner of activity of the bar shall be established by law.
Chapter seven LOCAL SELF-GOVERNMENT
AND LOCAL ADMINISTRATION
Art. 135.
(1) The territory of the Republic of Bulgaria shall be divided into municipalities and regions. The territorial division and the prerogatives of the capital city and the other major cities shall be established by law. (2) Other administrative territorial units and bodies of self-government shall be establishable by law.
Art. 136. (1) A municipality shall be the basic administrative territorial unit at the level of which self-government shall be practiced. Citizens shall participate in the government of the municipality both through their elected bodies of local self-government and directly, through a referendum or a general meeting of the populace. (2) The borders of a municipality shall be established following a referendum of the populace. (3) A municipality shall be a legal entity.
Art. 137. (1) Municipalities shall be free to associate in the solution of common matters. (2) The law shall establish conditions conducive to association among municipalities.
Art. 138. The body of local self-government within a municipality shall be a municipal council elected directly by the populace for a term of four years by a procedure envisaged by the law.
Art. 139. (1) The mayor shall be the executive power within a municipality. He shall be elected for a term of four years by the populace or by the municipal council in a manner established by law. (2) In his activity a mayor shall be guided by the law, the acts of the municipal council and the decisions of the populace.
Art. 140. A municipality shall be entitled to own municipal property, which it shall use to the interest of the territorial community.
Art. 141. (1) A municipality shall have its own budget. (2) A municipality’s permanent sources of revenue shall be established by law. (3) (New-SG 12/07)The municipal council shall determine the size of local taxes under conditions, by a procedure and within the frames, established by law. (4) (New-SG 12/07) The municipal council shall determine the size of local charges by a procedure, established by law. (5) (Former para 3- SG 12/07) The State shall ensure the normal work of the municipalities through budget appropriations and other means.
Art. 142. The region shall be an administrative territorial unit for the conduct of a regional policy, the implementation of state governance on a local level, and the ensuring the concurrance of national and local interests.
Art. 143. (1) Each region shall be governed by a regional governor aided by a regional administration. (2) A regional governor shall be appointed by the Council of Ministers. (3) The regional governor shall ensure the implementation of the State's policy, the safeguarding of the national interests, law and public order, and shall exercise administrative control.
Art. 144. The central bodies of State and their territorial sub-divisions shall exercise control over the legality of the acts of the bodies of local government only when authorized to do so by law.
Art. 145. A municipal council shall be free to challenge before a court any act which infringes its rights.
Art. 146. The organization and the procedures of the bodies of local self-government and local administration shall be established by law.
Chapter eight CONSTITUTIONAL COURT
Art. 147. (1) The Constitutional Court shall consist of 12 judges, one-third of whom shall be elected by the National Assembly, one-third shall be appointed by the President, and one-third shall be elected by a joint meeting of the judges of the Supreme Court of Cassation and the Supreme Administrative Court. (2) The judges of the Constitutional Court shall be elected or appointed for a period of nine years and shall not be eligible for re-election or re-appointment. The make-up of the Constitutional Court shall be renewed every three years from each quota, in a rotation order established by law. (3) The judges of the Constitutional Court shall be lawyers of high professional and moral integrity and with at least fifteen years of professional experience. (4) The judges of the Constitutional Court shall elect by secret ballot a Chairman of the Court for a period of three years. (5) The status of a judge of the Constitutional Court shall be incompatible with a representative mandate, or any state or public post, or membership in a political party or trade union, or with the practicing of a free, commercial, or any other paid occupation.
(6) A judge of the Constitutional Court shall enjoy the same immunity as a Member of the National Assembly.
Art. 148. (1) The mandate of a judge of the Constitutional Court shall expire upon any of the following occurrences: 1. the expiry of the term of office; 2. resignation submitted before the Constitutional Court; 3. entry into force of a final sentence imposing imprisonment for an intentional criminal offence; 4. permanent de facto inability to perform his duties for more than a year; 5. incompatibility with an office or activity referred to in Art. 147 para 5. 6. death. (2) The Constitutional Court shall lift the immunity of a judge or establish his de facto inability to perform his duties by a secret ballot requiring a majority of at least two-thirds of the votes of all justices. (3) Where the mandate of a Constitutional judge is terminated, a new judge from the same quota shall be appointed or elected within one month.
Art. 149. (1) The Constitutional Court shall: 1. provide binding interpretations of the Constitution; 2. rule on constitutionality of the laws and other acts passed by the National Assembly and the acts of the President; 3. rule on competence suits between the National Assembly, the President and the Council of Ministers, and between the bodies of local self- government and the central executive branch of government; 4. rule on the compatibility between the Constitution and the international treaties concluded by the Republic of Bulgaria prior to their ratification, and on the compatibility of domestic laws with the universally recognized norms of international law and the international treaties to which Bulgaria is a party; 5. rule on challenges to the constitutionality of political parties and associations; 6. rule on challenges to the legality of the election of the President and Vice President; 7. rule on challenges to the legality of an election of a Member of the National Assembly; 8. rule on impeachments by the National Assembly against the President or the Vice President. (2) No authority of the Constitutional Court shall be vested or suspended by law.
Art. 150. (1) The Constitutional Court shall act on an initiative from not fewer than one-fifth of all Members of the National Assembly, the President, the Council of Ministers, the Supreme Court of Cassation, the Supreme Administrative Court or the Prosecutor General. A challenge to competence pursuant to para 1 item 3 of the preceding Article may further be filed by a municipal council.
(2) Should it find a discrepancy between law and the Constitution, the Supreme Court of Cassation or the Supreme Administrative Court shall suspend the proceedings on a case and shall refer the matter to the Constitutional Court. (3) (new, SG 27/06) The Ombudsman may approach the Constitutional Court with a request for declaring as unconstitutional a law which infringes human rights and freedoms.
Art. 151. (1) A ruling of the Constitutional Court shall require a majority of more than half of the votes of all judges. (2) Rulings of the Constitutional Court shall be promulgated in State Gazette within 15 days from the date on which they are issued. A ruling shall come into force three days after its promulgation. Any act found to be unconstitutional shall cease to apply as of the date on which the ruling shall come into force. (3) Any portion of a law which is not ruled unconstitutional shall remain in force.
Art. 152. The organization and the manner of proceeding of the Constitutional Court shall be established by law.
Chapter nine AMENDMENTS TO THE CONSTITUTION ADOPTION OF A NEW CONSTITUTION
Art. 153. The National Assembly shall be free to amend all provisions of the Constitution except those within the prerogatives of the Grand National Assembly.
Art. 154. (1) The initiative to introduce a constitutional amendment bill shall belong to one quarter of the Members of the National Assembly and to the President. (2) An amendment bill shall be debated by the National Assembly not earlier than one month and not later than three months from the date on which it is introduced.
Art. 155. (1) A constitutional amendment shall require a majority of three quarters of the votes of all Members of the National Assembly in three ballots on three different days. (2) A bill which has received less than three quarters but more than two- thirds of the votes of all Members shall be eligible for reintroduction after not fewer than two months and not more than five months. To be passed at this new reading, the bill shall require a majority of two-thirds of the votes
of all Members.
Art. 156. An amendment to the Constitution shall be signed and promulgated in State Gazette by the Chairperson of the Grand National Assembly within seven days of being passed.
Art. 157. A Grand National Assembly shall consist of 400 Members elected according to the election law in force.
Art. 158. A Grand National Assembly shall: 1. adopt a new Constitution; 2. resolve on any changes in the territory of the Republic of Bulgaria and ratify any international treaty envisaging such a change. 3. resolve on any changes in the form of State structure or form of government; 4. resolve on any amendment to Art. 5 paras 2 and 4 and Art. 57 paras 1 and 3 of this Constitution; 5. resolve on any amendment to Chapter nine of the Constitution.
Art. 159. (1) Only the President or at least half of the Members of the Grand National Assembly have the right to introduce an amendment bill pursuant to the preceding Article. (2) The draft of a new constitution or a proposed amendment to the existing Constitution, and any bill to introduce a change in the territory of the country pursuant to Art. 158 shall be debated by the National Assembly not earlier than two months and not later than five months from the date on which it is introduced.
Art. 160. (1) A resolution by the National Assembly announcing elections for a Grand National Assembly shall require a majority of two-thirds of the votes of all Members. (2) The President shall schedule the elections for a Grand National Assembly within three months of the National Assembly's resolution being passed. (3) The mandate of the National Assembly shall expire with the holding of the elections for a Grand National Assembly.
Art. 161. To pass a bill, the Grand National Assembly shall require a majority of two-thirds of the votes of all Members, in three ballots on three different days.
Art. 162. (1) A Grand National Assembly shall resolve only on the constitutional amendment bills for which it has been elected.
(2) In an emergency, a Grand National Assembly shall further perform the functions of a National Assembly. (3) The prerogatives of a Grand National Assembly shall expire after it resolves on all matters for which it has been elected. The President shall then schedule elections by a procedure established by law.
Art. 163. An Act of the Grand National Assembly shall be signed and promulgated in State Gazette by the Assembly’s Chairperson within seven days of it being passed.
Chapter ten COAT OF ARMS, SEAL, FLAG, ANTHEM, CAPITAL
Art. 164. The coat of arms of the Republic of Bulgaria shall depict a gold lion rampant on a dark gules shield.
Art. 165. The state seal shall depict the coat of arms of the Republic of Bulgaria.
Art. 166. The flag of the Republic of Bulgaria shall be a tricolor: white, green, and red from top, placed horizontally.
Art. 167. The rules for the placing of the state seal and the raising of the national flag shall be established by law.
Art. 168. The National Anthem of the Republic of Bulgaria shall be the song "Mila Rodino".
Art. 169. The Republic of Bulgaria shall have for its capital the City of Sofia.
TRANSITIONAL AND CONCLUDING PROVISIONS
§ 1. (1) The Grand National Assembly shall dissolve itself after the adoption of the Constitution. (2) The Grand National Assembly shall continue to function as a National Assembly until the election of a new National Assembly. Within this term, it shall pass bills for the election of a new National Assembly, a President, bodies of local self-government, and other bills. The Constitutional Court and the Supreme Judicial Council shall be established within the same
term. (3) The Members of the National Assembly, the President, the Vice President and the members of the Council of Ministers shall swear the oath established by this Constitution at the first session of the National Assembly following the coming into force of this Constitution.
§ 2. Pending the election of a Supreme Court of Cassation and a Supreme Administrative Court, their prerogatives pursuant to Art. 130 para 3 and Art. 147 para 1 of the Constitution shall be exercised by the Supreme Court of the Republic of Bulgaria.
§ 3. (1) The provisions of the existing laws shall be applicable on condition that they do not contravene the Constitution. (2) Within a year from this Constitution's coming into force, the National Assembly shall rescind those provisions of the existing laws which have not been rescinded by virtue of the direct force of the Constitution pursuant to its Art. 5 para 2. (3) The laws required expressly by this Constitution shall be passed by the National Assembly within three years.
§ 4. The organization of the judiciary established by the Constitution shall come into force following the passing of the new structural and procedural laws within the term established by para 2 of § 3.
§ 5. Judges, prosecutors and investigating magistrates shall become irremovable if within three months of its formation the Supreme Judicial Council does not rule that they lack the necessary professional merits.
§ 6. Pending the passing of new legislation concerning Bulgarian National Television, Bulgarian National Radio and the Bulgarian News Agency, the National Assembly shall practise the prerogatives vested in the Grand National Assembly with respect to these national institutions.
§ 7. (1) Elections for a National Assembly and bodies of local self-government shall be held within three months of the self-dissolution of the Grand National Assembly. The date of the elections shall be scheduled by the President in accordance with his prerogatives pursuant to Art. 98 item 1 of the Constitution. (2) The elections for a President and a Vice President shall be held within three months after the elections for a National Assembly. (3) Pending the election of a President and a Vice President, their functions established by this Constitution shall be performed by the Chairman (President) and the Vice Chairman (Vice President).
§ 8. The government shall continue to perform its functions pursuant to this Constitution until the formation of a new government.
§ 9. This Constitution shall enter into force on the day on which it is promulgated in State Gazette by the Chairperson of the Grand National Assembly, and shall supersede the Constitution of the Republic of Bulgaria adopted on May 18th, 1971 (Promulgated in State Gazette No 39/1971; amended in SG Nos. 6/1990, 29/1990, 87/1990, 94/1990, 98/1990, corrected in SG No. 98/1990).
TRANSITIONAL AND CONCLUDING PROVISIONS(SG 85/03)
§ 4. (1) Within three months of the entry into force of the Law amending and supplementing the Constitution of the Republic of Bulgaria, the National Assembly shall pass the laws connected with the implementation of these amendments and supplements. (2) Within three months of the entry into force of § 1, item 3, the Supreme Judicial Council shall appoint the heads of the judicial bodies.
§ 5. The heads of the judicial bodies who, until the entry into force of this Law, have occupied the respective administrative position for more than 5 years, may be appointed to the same position for only one more mandate.
§ 6. The judges, prosecutors and investigating magistrates who by the time of entry into force of this Law have not completed the 3-year term of office on the respective position, shall become irremovable under the terms of § 1, item 1, of this Law.
§ 7. § 1, item 3, shall enter into force as of 1 January 2004.
FINAL PROVISION(SG 18/05)
§ 7. § 2 shall enter into force as of the date of entry into force of the Treaty concerning the Accession of the Republic of Bulgaria to the European Union and shall not apply to international treaties found.
FINAL PROVISIONS (SG 12/07)
§ 12.
The National Assembly shall pass the laws referring to the application of these amendments and supplements, within one year following the entry into force of the Law Amending and Supplementing the Constitution of the Republic of Bulgaria.
§ 13. Paragraphs 1 and 2 shall enter into force from 1 January 2008.